– Ядете ли плодове?
– Да.
– Какви?
– Череши.
– Къде има по това време в годината?
– В тортите.
В кабинета на началника на КАТ нахлува млад катаджия:
– Господин подполковник, роди ми се син!
– Браво, поздравявам те!
– Господин подполковник, но това е първото ми дете!
– Е добре! Иди при касиера и му кажи да ти даде 500 лева!
– Господин подполковник, но това е син, бъдещо попълнение на КАТ.
– Е хайде, нека ти даде 1000 лева!
– Господин подполковник…
– Е, нека от мен да мине. Ето ти ключа за сейфа, вземи знака „Спирането забранено“ и го сложи където си искаш.
Разговор по скайпа в три през нощта.
– Здрасти! Какво правиш?
– Ходих за шунка.
– Не е ли късно?
– Хладилникът ми работи денонощно!
– Скъпи, ти харесваш ли моята приятелка Мими?!?
– Кви глупости говориш ма, аз харесвам само теб!!!
– Ало Миме, не иска тройка…
Една звъни на мъжа си:
– Скъпи, колата не тръгва.
– Когато не съм там, трябва да седнеш от другата страна.
– Ти си първата жена с която пия кафе откакто моята ме напусна!
– Аау, колко мило, откога сте разделени?!
– От сабаале!
Шефът толкова дълго и яростно се караше на Кирето, че той по инерция изтърси:
– Да, мило!
У село:
– Ей, добро утро, баабо Пено. Кък беше у градо?
– Моого е убаво! Особено у градскио транспорт. Отвааш у автобусо, само поглееш некое место, и веднага стават и ти го отстъпват!
– Бре! Я да ида у градо да вида тва чудо!
Отваа другата баба, качва се у автобусо и си избира едно место. Глеаа човеку, глеаа местото, но оня не става. Бабата пита:
– Младежо, стара жена съм, не ма ли ми отстъпиш местото?
– Бабо, автобуса е почти празен, точно твоа място ли си хареса?
На бабата и станало криво, ма пак рекла:
– Мола ти се младежо!
– Бабо, хайде стига де!
Бабата обаче нали упорита, пак:
– Мола те бе, нека седна!
– Добре, добре, щом толква искаш, сядай. Ама карай внимателно!
– Докторе, сърби ме цялото тяло.
– А след като се изкъпете?
– Първия месец не ме сърби, но след това пак започва…
Една баба влиза в смесения магазин на центъра:
– Момиче, дай ми едни лилякови гащи като за мен.
Момичето зад щанда и подава едни лилави.
– Не, не такива! Лилякови искам.
Момичето я пробва с по-розови и с по-сини… Ама бабата – не, та не!
– Ами няма други, бабо. Останаха само тия белите.
– А така! Тия искам. Ти бел лиляк не си ли видела?
