Звъни се…
– Кой е?
– Добър ден, отворете, трябва да проверим водомера ви!
– Не мога – отговаря, – не съм облечена…
– Ами облечете се, де…
– Добре, минутка само…
След 30 минути пак звъни:
– Отворете, де, какво стана, облякохте ли се?
– Амии… не, не знам какво да си облека…
– Ти можеш повече!
Прочетох, минавайки покрай фитнес залата. ТОЧНО ТАКА! АЗ МОГА! И си взех още един дюнер…
Докторът ми даде шест месеца живот. Като се сети обаче, че му дължа три бона, ми даде още шест. Хубав човек, не е скръндза.
Една баба върви по улицата с два големи чувала. Виждат я двама полицаи и я спират.
– Какво носиш в тия чували бабо? – пита единия и отваря първия чувал и вижда, че е пълен с пари.
– Откъде ги взе тези пари?
– Аз баби живея до стадиона. Като има мач запалянковците много пият и после като минават покрай моята къща пикаят до оградата. Като ги видя взимам ножицата, хващам ги за оная работа… и казвам – 5 лева или режа.
– Добре, а в другият чувал, пак ли пари носиш?
– А, не.
– Какво тогава?
– Ами чадо, не всички плащат.
В кафе-аперитива:
– Студен натурален сок от ечемик с настойка от хмел, естествено газиран!
– К’во?!
– Дай ми една бира, бе!
Директорът на банката най-накрая омъжи дъщеря си, като попадна на човек, който не прочете текста с малките букви!
Тази вечер менюто е шестстепенно – 5 ракии и 1 салата!
– Имам две новини. Едната е добра, а другата – лоша…
– Кажи добрата.
– Няма да правя вече така!
Влизам вчера в кварталното магазинче и питам:
– Имате ли тенис ракети?
– Не.
– А футболни топки?
– Не.
– Добре де, а фитнес уреди?
– Не господине, това е магазин за цигари и алкохол…
– Господ ми е свидетел, че исках със спорт да се захвана…
Без да искам разлях коняк върху клавиатурата ми. Сега които и клавиши да натисна се изписват само буквите О.Щ.Е.
Разхождам кучето и една ме пита:
– Много хубаво куче! Хапе ли?
Викам:
– Не, бе! Аз тоя намордник съм го сложил да не се прозява…
