Седят си двама грузинци, пийват вино. Наблизо минава погребална церемония.
– Кой си е заминал? – пита единият.
– Гиви. Цял живот пиене, пушене, по жени…
Продължили да пият. Малко по-късно отново минава погребална церемония.
– А сега кой?
– Гоги. Не е пил, не е пушил, само с една жена през целия живот.
– Виждаш ли? Само 15 минути разлика.
– Сипвай!!!
Наш турист, изгубил се в Странджа планина, бил открит и упътен от група случайно преминаващи мигранти!
– Скъпи, къде е метлата? – Отивай пеша! Ей къде е магазина.
Разговор между две баби:
– Докторът ми каза да ида утре при него, без да съм яла и пила!
– Сигурно ще те черпи…
– Отче, може ли да ви помоля нещо? – Да чедо мое. – Спрете да цъкате с език докато се изповядвам!
Стои си Заекът на едно пънче и пише нещо. Минава покрай него Лисицата и го пита:
– Какво пишеш, Зайо?
– Дисертация.
– За какво?
– За това как зайците ядат лисици.
– Че къде си виждал такова нещо?
– Ела с мен и ще ти покажа!
След известно време Заекът пак седи и пише нещо. Минава Вълкът.
– Какво пишеш, дългоухи?
– Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
– Ти да не си откачил?
– Ела с мен и ще ти покажа!
Следваща картина: Заекът пише, идва Мечката.
– Какво пишеш?
– Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
– Къде си видял такова нещо?
– Ела с мен и ще ти покажа!
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости, а в средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: Важна е не темата на дисертацията, а кой е научният ти ръководител.
Добър ден. Търся работа. – Виждаш ли метлата в ъгъла? Взимай и почвай да метеш. – Извинете, аз съм завършил университет. – Така ли? Тогава гледай внимателно, ще ти покажа как.
99% от хората, миейки съдовете на мивката, обръщайки се към печката си мислят „мамка му… има и тиган!“
– Мамо, моля те, купи кученцето, виж колко е сладко!
– Престани вече Моше, продай го на някой друг!
Родната медицина не успява да се справи със затлъстяването на нацията. Сега със задачата се е заела нашата икономика.
Една секретарка казала на шефа си:
– Господин Иванов, в чакалнята виси някакъв тип. Той твърди, че имате да му връщате десет хиляди лева!
Босът попитал предпазливо:
– Така ли… А как изглежда?
Секретарката се замислила:
– Какво да Ви кажа, господин Иванов… Изглежда така, че най-добре е да му ги върнете!
