– От сутринта чак ся сядам!
– Е кво прави толкова?
– Ем лежах си.
11-тият пътник, след като се качи в трамвая, изхвърли ватманът, тъй като сега да пътуват повече от 10 души заедно е забранено!
– Скъпиии, кажи ми колко ме обичаш.
– Виждаш ли всичките тези облаци на небето?
– Да!
– Давай да се прибираме, че ще вали…
Една монахиня не спирала да хълца и отива на доктор.
– Докторе хълцам вече две седмици без да спирам.
Доктора я преглежда и казва.
– Хмм… Вие сте бременна сестро.
Тръгва си монахинята и разказва в манастира за бременността. На следващия ден майката игуменка отива при доктора и му кресва.
– Как Ви хрумна тази глупост да кажете такова нещо на една монахиня. Не Ви е срам!
Докторът отговаря.
– Ами, направих го за да я посплаша малко.
– Аха… Е, този, когото уплашихте, е епископът, хвърли се от камбанарията.
– Вече 20 минути гледаш през прозореца!
– Млъкни, разхождам се!
– Скъпа, ти обичаш ли ме още?
– Още не!
Звъни телефона…
– Дома на госпожа Иванова ли е?
– Да. Аз съм зет и, кажете.
– Ами, обаждам се от Йерусалим. Както знаете, тъща ви бе на поклонение по Светите места. Но за съжаление тя почина. Сега ще трябва да бъде погребана. Може да я погребем тук, в Светите места, ще ви струва 1000 $. Или да я върнем в България за 5000 $.
Човекът се позамислил малко, па рекъл:
– Докарайте я.
– Позамислихте се. Ще ви направя по-добро предложение. 5000 $. в България, 800 $ тук, в светите места.
Нашият пак се замислил и, па им рекъл:
– Добре, върнете я.
– Добре… Още по-добро предложение ви правя – 5000 $. там и 500 $. по нашите Свети места…
Нашият човек се замислил и отговорил:
– Вижте к’во. Преди време по вашите Свети места един умря. И го погребахте. И после възкръсна. Аз това няма да го рискувам с тъщата…
Така живеем в годината на плъха:
1. Седим си вкъщи като по дупките.
2. Носим си храна в дупките и си ядем само там.
3. Видим ли човек – крием се.
– Защо те изгониха от фитнеса?
– На лежанката не можело с юрган и възглавница.
– Последно питие… Прекаля ли с алкохола, на другия ден съм като пребит… И Вие ли сте така?
– Не… Аз съм ерген…
– Тате… тате, имам проблем с новата ни учителка.
– Синко, всички проблеми могат да се решат с постоянство. Стегни се, бъди внимателен с нея, наблегни повечко на това което ти преподава, за да ти е по приятно с усвояване на материята.
– Не мисля, че ще помогне тате…
– Защо така си мислиш Любомире?
– Защото днес тихичко ми прошепна в ухото, че и закъснява с двадесет дни!
