– От къде ти е това колело?
– От комшийката.
– Как така от комшийката?
– Ами отивам в гората и гледам комшийката кара колело… Изведнъж се съблече, хвърли роклята на едната страна, колелото на друга и ми вика:
„Вземи комшу, що ти душа сака…“
И аз братче взех колелото!
– Ами добре си направил… за кво ти е тая рокля!
– Какъв е Вашият с*ксуален живот?
– Как какъв, като в приказка…
– Това означава, чудесен?
– Не бе, означава: Имало едно време…
Блондинката идва в магазина и вижда непознат предмет.
– Какво е това?
– Това е термос.
– Защо е необходим?
– В него горещото си остава горещо, а студеното – студено…
Блондинката си купи термос, на следващия ден идва на работа и гордо показва покупката си на колегите си:
– Това е новият ми термос. В него горещото остава горещо, а студеното остава студено…
– И какво имаш в него?
– Две чаши горещо кафе и сладолед
– Какво е дипломат?
– Мъж, който успява да убеди жена си, че палто от норка я прави дебела!
По случай 80-годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтeли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
– Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
– Имаа, кажете
– Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини…
Отвътре се чуло:
– Ааа вярно бе, с червен кант
– А така! Точно!
– И бяха за подлепване на лявата подметка!
– Да!
– В сряда ще са готови!
– Детето остава при мен, аз съм го родила!
– Като пусна монета в автомата, а той ми пусне кафе, чие е кафето, мое или негово?
Една бабичка се качила на софийската гара във влака за Варна. Влязла в първото купе и попитала:
– Тук, някой има ли внуци?
Пътниците и отговорили:
– Да, всички имаме!
Старицата им пожелала приятен ден и продължила по коридора. Влязла във второто купе:
– Тук някой има ли внуци?
Двама души отговорили:
– Да, имаме!
Пенсионерката се сбогувала набързо и с тях. Влязла в трето купе. Там всички били младежи. Тя ги попитала:
– Тук, някой има ли внуци?
Онези се засмели:
– Ха-ха-ха! Ние сме студенти и още – деца нямаме, пък – камо ли внуци!
Възрастната жена се усмихнала:
– Чудесно! Мога ли да пътувам при вас?
Студентите отговорили:
– Заповядайте! Но защо избрахте точно нас?
Бабичката обяснила:
– Защото, искам докато стигнем морето да ви говоря за моите внуци! А много мразя някой да ме прекъсва и да ми говори за неговите внуци!
– Какво направихте за укрепване на вашите отношения?
– Ами, блокирахме се!
