– Аз на моята любима за Коледа и оставих подарък под елхата!
– А тя?!
– Тя още го търси – Родопите са големи…
Съдията:
– Двама души са та видяли, че си откраднал прасето!
– Аз пък мога да доведа десет души, които не съ ма видяли!
„Мили дядо Коледа, като ти писах, че искам световна слава, нямах предвид да ме издирват с Интерпол“
Срещнали се две мухи-еднодневки. Едната била песимистка, а другата – оптимистка.
Песимистката казала мрачно:
– Ама, че кофти съдба! Имаме само един ден живот!
Оптимистката и отговорила вече ведро:
– Какъв е проблема, бе? Баси якото! Цял живот имаме рожден ден!
– Кондуктор, какво е това безобразие? Влакът едва тръгна, а на мен вече ми откраднаха куфара! – Нищо чудно, господине, това е бърз влак!
Дядо и баба си купили радио, включили го в тока и се появил дим.
– Ммм, що мълчат? – попитала бабата.
– Сега пушат, може после да кажат нещо. – отвърнал дядото.
– Не стига, че се прибра пиян, а и целия ти гръб е раздран! Къде беше?
– Няма да повярваш… орел ме донесе!
Закуска в леглото, обяд в леглото, вечеря в леглото – мислите си романтика… друг път… Дископатия!!
Двама на необитаем остров:
– Добър ден, госпожо!
– Аз не сьм жена, бре!!!
– Аре, моля те де…
Един пътешественик се загубил в пустинята. Дълго се лутал напред-назад без никакъв резултат! Тъкмо загубил всякаква надежда, когато видял в пясъка Вълшебната лампа. Потъркал я и от нея изскочил един дух. Той попитал почтително:
– Какво е твоето желание, господарю?
Клетникът отвърнал:
– Искам да ме заведеш у дома!
Свръхестественото същество кимнало:
– Готово! Хвани ме за ръката и да тръгваме!
И така, двамата закрачили из пясъците. Минал един час, два, три, пет, десет…
Накрая пътешественикът попитал:
– Извинявай много, ама – не може ли да ме заведеш у дома по-бързо?
Духът отвърнал почтително:
– Разбира се, че може, господарю! Щом толкова настояваш – хайде, ще се затичаме!
Екзистенциално: – Къде бихте искали да живеете? – Не къде, а с кого! – Е, тогава, с кого? – Зависи къде!
В едно читалище се провеждала лекция по добри обноски. Лекторът започнал:
– Представете си, че някоя дама има леке на задните части. Вие, в никакъв случай не трябва да и казвате това директно.
Възпитано се изразете по заобиколен начин:
„Госпожо, имате леке на гърба! Не – там! По-надолу! Още по-надолу!“ Разбрахте ли? А сега – приложете наученото на практика!
Тогава, една мацка се обадила:
– Господине, яката Ви е разкопчана! Не – там! По-надолу! Още по-надолу!
– Ало, „Софийска вода“ ли е? – Да, какво обичате? – От чешмата ми тече вода! – А… вие какво очаквахте? – Ами, като гледам сметката, очаквах да е поне бира!
