Срещат се двама хотелиери в Слънчев бряг:
– Вие плащате ли заплати на хората си?
– Не.
– И аз не плащам.
– Но те все още идват на работа, нали?
– Да.
– И моите идват.
– Ами да направим тогава входа платен?
Всички си внасят нещо за ядене в кино-салоните, а мен ме изгониха! Дори не бях хапнал още! Тъкмо бях запалил барбекюто!
Шефът на пожарната съобщава на дежурните.
– Момчета, получи се сигнал за пожар. Чакайте, не бързайте толкова. Гори данъчното.
– Парфюмът ти направо лекува!
– В смисъл?
– Мирише на Риванол!
В психиатрията им казах „Аз съм пратеник на Бога!“ А някакъв се обажда „Не е вярно! Не съм изпращал никого!“
След 17 неуспешни интервюта за работа започнах да се съмнявам в късметлийския си анцуг.
БГ турист:
– Спах в един хотел, в който хавлиените кърпи бяха толкова меки и пухкави, че едвам си затворих куфара…
В забутан американски малък град, в 2:00 посред нощ, на вратата на местното JP се чука…
– Док, колко ще вземеш за посещение във ферма на 15 мили от тук, сега, веднага.
– 50$.
– ОК док, да тръгваме…
Пристигат във фермата.
– Док ето ти 50$.
– Но къде е болният?
– Виж сега док, няма никакъв болен, просто нито едно такси не искаше да ме докара…
– Да разбирам ли, че сутрин носиш кафе в леглото на съпруга си?!
– Да, защото не успея ли, започва денят с бира.
Блондинка спира на светофар. Приближава се малко цигане.
– Како, дай 1 лев ще ти измия стъклата.
Дала му тя лев, но на следващия светофар цигането отново цъфнало.
– А бе, това как успя да ме изпревари.
Когато на третия светофар отново го видяла се втрещила.
– А бе ти, как успяваш да ме изпревариш?
– Како дай 10 лв. и ще ти кажа как да излезеш от кръговото.
Стара маймуна обяснява на млада какво е условен рефлекс:
– Виж, сега ще натисна този бутон, а онзи идиот с бялата престилка ще ни донесе по банан…
Закон за квантовата неопределеност:
– Ако опиташ да разбереш колко можеш да изпиеш, като се събудиш на сутринта няма да помниш колко си изпил.
