Разхождам се аз из гората и по едно време виждам кола, ама ей така в нищото. Гледам вратата отворена, ключовете на таблото, в колата приятна музика. Седнах затворих вратата, стана ми приятно и съм задрямал. Събуждам се, колата се движи сама. По едно време спря, а в колата надниква някакъв мъж.
– Ти кво прайш тука, бе?
– Ми пътувам.
– Къде бе, колата ми се повреди досега съм я бутал и вече съм си в гаража.
Ако бабичките пред входа престанат да ви одумват – лошо… Значи вече са ви приели за една от тях.
Мъж се прибира от командировка и подозирайки жена си в изневяра и вдига скандал:
– С приятелят ми Пешо ли ми изневери?
– Не!
– Тогава с приятелят ми Ники?
– Не!
– Да не си спала с Иван?
Жената сърдито:
– Я млъквай, бе! Да не мислиш, че аз си нямам мои приятели…
Митничар, гледайки в куфара на пътника:
– Хайде сега да видим, кои са вашите вещи и кои са мои?
Преди няколко дни някой беше написал на стената на блока:
– Гошо, чакам те утре, мъжът ми е на работа.
На следващия ден всички семейни мъже си бяха пуснали отпуска, а пък колко отлагани ремонти бяха направени, колко ел. уреда проработиха отново.
Семейство… Обядва… Пада вилица, бащата протяга ръка, хваща я миг преди да падне на пода. Облекчено въздъхва:
– Няма да имаме гости.
В този момент, малкият син се втурва в стаята:
– Тате, тате, баба заседна в асансьора…
Ако му предстои да направи някаква решителна крачка, мъжът си мисли:
– „Какво да кажа?“
А жената:
– „Какво да облека?“
Стефчо (3 годишен) застава насред площадката и започва да пищи.
Баща му:
– Какво има сега?
Стефчо:
– Нищо.
Баща му:
– Ей, толкова приличаш на майка си…
Сериозни отношения са тези, когато не я викаш у вас да гледате филм, а сериал…
Двама македонци се срещат в центъра на Ню Йорк:
– Ех, Трайче, колко е малък светът!
– Не е малък, Македония е голяма!
