Скачат двама парашутисти. По едно време единия казва:
– Искаш ли ябълка?
– Давай.
Оня я изяжда докато си прави селфи и си мисли колко лайк-а ще събере. Първия:
– Искаш ли още една?
– Давай. А бе ти откъде ги вадиш тия ябълки?!
– На гърба си имаш цяла раница…
Младеж къса листенцата на маргаритка и се пита:
През ХIХ век:
– Обича ме, не ме обича?
През ХХ век:
– Ще спи с мен, няма да спи с мен?
През ХХI век:
– Мъж ли съм, жена ли съм?
– Джон, вярно ли е, че българският премиер е нарекъл българите прости, а мнозинството от тях го избира вече трети път за премиер?
– Да, сър, вярно е.
– Тогава защо вдигат врява, възмущават се и се обиждат, когато някой си професор им бил казал, че 80% са дебили, Джон? Нали той им е казал същото, което вече им е казвал и избирания три пъти от самите тях премиер?
– Ми, дебили, сър.
Баровец е на почивка на Канарските острови. Страшно му
харесва. Отива при местния организатор и казва:
– Много е хубаво при вас, искам да доведа баща си тук, да си почине, да се разсее…
– Ами няма проблеми, доведете го!
– Само че знаете ли, температурата на водата в морето при вас е 27 градуса, а татко обича 26. Разбирате ли, не 25 или 27, а именно 26, ще си платя.
– Много добре, ще го нагласим.
– Освен това, пясъка ви е жълтеникав, а татко обича бял, разбира се ще платя.
– Добре, ще опитаме.
– И птичките при вас някак неразбираемо летят, а на татко му харесва ето така „хвър-хвър“, и затова ще платя.
– Добре, и за птичките нещо ще измислим.
– И още едно нещо, палмите ако можете да разсадите на редове, при вас те стоят някак безразборно, разбира се ще платя.
– Добре, и с палмите ще се разберем.
Идва бащата на баровеца, почива си, радва се на живота. Влиза в морето – пясъка е бял, потапя си ръката във водата – точно 26 градуса, птичките над морето правят ето така „хвър-хвър“, огледал се – палмите засадени на редове… Полегнал на един шезлонг, затворил очите си блажено и си вика:
– Ето, в такива моменти разбираш, че щастието не е в парите…
На погребението му, така го хвалеха, че вдовицата на два пъти отиде да погледне, кой лежи в ковчега.
– Дядо, защо като си пиеш ракийката, си затваряш очите?
– Защото обещах на баба ти да не поглеждам алкохол!
– Защо ударихте жена си?
– Тя сама поиска…
– Как така?
– Ами аз ударих с юмрук по масата, а тя вика „Така, а сега давай по същество“, и…
– Тате, искам да се занимавам с балет.
– Не, Кирчо, това е опасно!
– Защо?
– Защото ще ти счупя главата.
