Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
– Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм и казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
– Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
– Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5, 2 кг! Накрая Гошо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете…
– А мислиш ли, че шаранът помни нещо?
Мъж седи в коридора на детската градина. Покрай него минава учителка и пита:
– Дете ли чакате?
– Нее! Аз, откак се помня, съм дебел!
– Госпожице, когато се усмихвате, в мен се появява голямо желание да ви поканя при мен!
– Аууу… голям Дон Жуан сте Вие…
– Какво говорите? Зъболекар съм…
– Ти защо подари петел на младоженците? Не можа ли да им вземеш я тостер, я нещо друго?
– Еее, можеше, ама тостера няма как де се върне сам у дома!
Фокусникът:
– А сега ще срежа жена ви на две!
Мъжът:
– Е, хубава работа! И защо е нужно да превръщате един проблем в два…
Производителите на 3D принтери, умоляват клиентите да не печатат 3D принтери!
На гишето:
– Как е вашата фамилия?
– Благодаря, добре е! А вашата?
Един изял ябълка и хората били изгонени от Рая. Друг изял прилеп и цялото човечество си седи вкъщи. А, по-внимателно, ко ядете!
– Мамо, днес директорът на училището ме попита дали съм единствено дете в семейството.
– Единствено си. И какво?
– Директорът каза: „Слава Богу!“.
– Супа има ли?
– Само една остана – топчета и пилешка.
– Ама, това са две супи?!
– Вече е една- трябваше ни тенджерата.
– Номерът, който търсихте, вече е достъпен.
– Ми убаво, ама аз вече съм трезвен!
– Как кръстихте внучката?
– Британи, на дядо ѝ Велико.
– Скъпа, имаме ли пари?
– Не!
– Как не, вчера ти дадох цялата си заплата…
– Аз пари имам, ние нямаме!
Много обичам да ходя на работа и да се връщам от там също обичам! Но тези 8 часа между ходенията, много ме дразнят!
