– Защо си толкова тъжна? – питат блондинка.
– В посолството не ми взеха документите за виза.
– Защо?
– На самия край на анкетата в графата „Не попълвайте“ написах „добре“.
– Братчед, ти на пиано можеш ли да свириш?
– На пиано мога, но на трезво хич ме няма!
Жената:
– Разбери, алкохолът е най-големия враг на мъжете!
Аз:
– Който се крие от враговете си е страхливец. Наздраве за смелчаците!
20:00
– Мило, мен ли обичаш повече или мача, който гледаш???
21:50
– Ама, разбира се теб, мило!!!…
Разговор по телефона в метрото:
– Извънземен съм, да… казах вече… Извънземен съм… Като се прибера утре в Земен ще ти звънна!
Паркирах на заден ход и помолих сина да ми каже кога ще достигна стената. Веднага след като чух „тряс“, той ми каза:
– Точно 17:45!
Да спориш с жена е все едно да атакуваш слон, ако с първият аргумент не стане, бегай бърже.
– Отче, ама по време на пости нищо от месо ли не бива да се яде? Салам, кренвирши?
– Ако са под 2 лева, може…
Той:
– Обичаш ли футбола?
Тя:
– Да!
– В такъв случай си една крачка пред другите.
– Но тогава ще е засада.
– Край! Отиваме да се женим!
Мъж звъни на жена си след дълъг път:
– Ало, аз пристигнах тук в някакво село и ще предремя в колата… Чао чао!
Спал си той на отворен прозорец и минава една бягаща жена.
– Извинете, колко е часът? – попитала го.
– 18:38.
– Благодаря! – любезно му отвърнала тя.
Пак заспал нашия.
Минава друг спортуващ човек:
– Извинете, колко е часът?
– 19:56!!!
– Благодаря, лек ден! – отговорил.
Човекът разбрал, че няма да може да спи, затворил прозореца и лепнал на него един лист с надпис“ НЕ ЗНАМ КОЛКО Е ЧАСЪТ!“
Минава някакъв , чука на прозореца и пак го буди:
– Точно 20:00 е, господине…
Пролет, слънце, зеленина, река… над нея – мост. В реката жаба, под моста – двама влюбени. И влюбените и жабата си мислят:
– Ами ся, ако дойде щъркела?
