close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

Понеделник, рано сутринта. Опашка от намръщени и мрачни мъже чака да отворят кварталната бирария. По тротоара зад тях се прокрадва котка. От опашката излиза един мъж, мълчаливо набива такъв як шут на котката, че тя отлита в храстите, след което отново заема мястото си на редицата.
– Гоше, що се отнасяш така с бедното животно, бе? – пита друг човек от опашката…
– Щото, хората от сутринта ги цепи главата… а тая тука – ТРЯС, ТРЯС, ТРЯС с лапите по плочките…

– Кире, няма ли да се жениш вече!
– Не ми върви. Таман да намеря идеалната жена и се окаже, че и тя търси идеалния мъж!

– Чу ли? Жоро го изгонили от отбора по алпинизъм.
– Това пък защо?
– Хванали го, че се качва до шестия етаж с асансьора.

Пациент при лекар:
– Докторе, моля ви, кажете какво ми е, че ще умра от притеснение?
– Да, това е интересен вариант, но имам алтернативно предложение!

Син пита баща си:
– Тате, какво е да имаш красив син?
– Не знам, питай дядо си…

Много ме дразни бръмченето на комарите! Дошъл си да ядеш… Ми яж и мълчи бе, кво си се разбръмчал!?

– Какво има, скъпа?
– Нищо, добре съм…
– Не, бе… какво има за ядене?!

Молих се на Бог за добра жена, и той ми я даде.
Жена ми не се е молила, и на – така и се пада!

– Пешо отлага сватбата…
– Ами, зарежи го, Ленче! Ако толкова се бави с брака, представяш ли си колко дълго ще се бави с развода?

– От къде ти е това колело?
– От комшийката!
– Е как така от комшийката?
– Ами отивам аз в гората и гледам… комшийката кара колело… Изведнъж се съблече, хвърли роклята на една страна, колелото на другата и минвика:
– Комшу, вземи що ти душата сака…
И аз взех колелото!
– Ааааа, много добре си направил… за какво ще ти е роклята!

– Тате, кво да праа, жената не ми говори десет дни?
– Пази я, сине! Тия жени са рядкост!

– Ти заради какво се влюби в мен?
– Заради очите!
– Харесват ти очите ми?
– Не, не. Зрението ми не е добре!

– Бай Кольо, какво е предимството да живееш на село?
– Предимство е, че всеки ден се срещаш с много по малко селяни, отколкото в града.

– Докторе, падна кутия на главата ми.
– Какво имаше в нея?
– Празна беше!
– А, в кутията?