Срещат се двама грузинци:
– Гоги, защо си такъв омърлушен?
– Ами, как защо-все същото, няма пари.
– Как така да няма? Погледни ме мен. Работя в един завод, правим разни дребни детайли. Глътна няколко, а после като се прибера-хоп в тоалетната. После ги измия и ги продам, добри пари идват. А ти къде работиш?
– В завод за уран.
– Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото!
Срещат се пак след няколко дена-втория грузинец го водят под конвой.
– Въх, Гоги, какво стана?
– Какво, какво… Послушах те.
– И за какво е тази полиция?
– Ами случайно пръднах и взривих половината цех.
– И сега къде те водят?
– На полигона да се изс*ра.
– Жоре, в едната ръка зад гърба си държа бутилка с ракия. Ако познаеш в коя е, ще я изпием.
– В лявата.
– Мисли, Жоре, мисли… концентрирай се!
– Тате, този филм, защо деца не трябва да го гледат?
– Седи тихо ся, сам ша видиш!
– Счупих си телефона…
– Ужас! Как стана?
– Дай твоя да ти покажа!
– Девойко много сте хубава!
– Хах, кажи нещо дето не знам!
– Колко е 6×8?
Чужденец пристига в България и започва да разпитва местните:
– Тук в дясно ли карате както в повечето държави или в ляво като в Англия?
– Ами, зависи къде е останал асфалт…
– Искаш ли мандарина?
– Не
– Ако я обеля?
– Да!
– Скъпа, ти си най-хубавото нещо в живота ми.
– Бедничкият ми!
– Мамо, какво има за ядене?
– Майка пише…
– Майка пише…
– Майка пише…
– Майка пише…
– Майка пише…
– …боб.
– И какви сме ние сега? – попита тя с наведена глава и ръце стиснали коленете. – Приятели или любовници?
Той стоеше до прозореца и не обели и дума.
– Георги, какъв искаш да бъдеш? – отново попита тя.
Той погледна през прозореца към звездното небе и каза тъжно:
– Космонавт!
