Звъни се на вратата. Излиза Кирил. Гледа голям камион с нафта.
Шофьорът казва:
– Нося ви поръчката, която е 4 тона нафта.
Кирил казва:
– Но аз не съм поръчвал никаква нафта, заминавай си.
Шофьорът показва фактурата и пита:
– Това ли е вашия адрес, това ли е твоето име.
Кирил отговаря:
– Да, но аз не съм поръчвал нищо.
Кирил се ядосал, влязъл вътре и затворил вратата. Той разбра, че някой му е направил шега, но се зачудил кой е. По едно време гледа папагалът „Методи“ който стоял в клетката и се подхилвал. Отива при него и му казва:
– Методи, сега защото се подиграваш с мен, ще те закача с 2 пирона на стената за една седмица без храна и вода.
Така и направил Кирил. След като „Методи“ бил закачен, вижда на отсрещната стена Исус Христос и го пита:
– Приятельо, от колко време стоиш тук.
Исус отговаря:
– Вече почти 2 хиляди години.
Папагалът се стреснал и казал:
– Еб*си майката, колко нафта си поръчал бе човек!
– Тате, защо лъвчето на „Пежото“ се е вдигнало на задни лапи?
– Защото се оглежда за автосервиз, момчето ми…
– Я, какъв интересен медальон имаш! Какво има в него?
– Коса от мъжът ми за спомен!
– Че той нали е жив?
– Жив е, ама няма коса!
При доктора:
– Значи, господине…
– Не съм господин, а госпожица!
– Госпожице, имате проблем с простатата…
– На колко години е гаджето ти?
– 42!
– Ха ха ха ха ха, ми тя може да ти е майка, бе!
– Ха ха ха ха ха, ми тя ти е майка, бе!
– Оффф, Герганооо, чувствам се вече изморен да споря с теб!
– Така ли? В хладилника има енергийна напитка.
При доктора:
– Такааа, какво още е полезно за здравето освен добрата храна и здравия сън?
– Не се сещам докторе!
– Какво правите с жената 2-3 пъти седмично?
– Амии, караме се…
Автобусът София-Пловдив. Току що е тръгнал. Малкия Илия пита шофьора:
– Стигнахме ли Пазарджик?
– Не. Сядай. Има още доста.
След 10 мин. пак:
– Дали стигнахме Пазарджик?
– Не сме бе момченце, седни, аз ще ти кажа като стигнем Пазарджик.
Малкият Илийчо се връща на мястото си и заспива. Шофьорът забравил за него и се сетил чак в Пловдив…
Един от пътниците казал:
– А бе на обратния курс му кажи, че сте стигнали Пазарджик.
На връщане:
– Айде малкия, Пазарджик!
Илийчо изважда шоколад и започва да яде…
– А бе момче, нали ще слизаш в Пазарджик!?
– Не! Аз отивам в Пловдив, ама баба ми каза, да не съм посмял да отворя шоколада до Пазарджик.
