Из записките на добрата домакиня:
– автобус – 2 лв.
– хляб – 0.90 лв.
– списание „За жената“ – 3 лв.
– не помня къде – 570 лв.
В кабинета на лекар влиза жена и влачи за ръка малката си дъщеричка:
– Докторе, виж дъщеря ми! Не мислиш ли, че лицето и изглежда малко глупаво, а и тази странна усмивка, която не слиза от него…
Докторът оглежда хубаво детето и казва:
– Госпожо, следващият път, опитайте да и връзвате плитките малко по-хлабаво…
Семейна идилия..
– Ето, хапни едно доматче за мама.
Детето дъвче и мълчи.
– Хайде и една краставичка за татко.
Дъвчене и мълчание.
– А ето и едно саламче за дядо.
– Стига де, тате! Вече съм на тридесет години, а така да ми даваш да ям!
– Не викай по баща си! Знам, че си на тридесет, но нищичко не мезиш, когато пиеш!
Дядо чете лекар¬ствата и съставките им в аптеката:
– „Фе-нил-амин“, „Ал-киламин“…
– Какво, дядо, не ти харесват цените ли? – пита го аптекарят.
– Не. Не ми харес¬ва, че всички свърш¬ват на „Амин“…
– Жена, каква гадна чорба си сготвила в шарената тенджера? Въобще не е вкусна!
– Амиии, нищо не съм готвила, само я накиснах, да я мия!
– Добре дошли в AUDI. Как бих могъл да ви помогна?
– Бих искал да поговорим за BMW-то на витрината.
– Но ние нямаме BMW на витрината.
– Вече имате…
– Обичам те, но само когато съм пиян!
– Но ти си непрекъснато пиян!
– Да, защото те обичам…
Жената на шефа на мутрите има рожден ден. Шефът отива при нея и я пита:
– Бейби, какво искаш за рождения ден? Вече имаш 3 вили, 4 „Мерцедес“-а, 5 хотела, 2 мола. Какво искаш тази година за рождения ден?
– Искам ботуши от крокодил! – отговорила жената.
– Готово! – казал шефа.
– Компир, взимай Трактора и отивайте за ботуши от крокодил! Искам най-хубавите ботуши от най-хубавия крокодил да ми донесете!
Така и станало. Тръгнали Компира и Трактора за ботуши от крокодил. Минал се ден, два, седмица – две, година. Най-накрая шефа решил да ги потърси с още две мутри. Отишли те на брега на Нил и що да видят. Компира и Трактора хващат един крокодил. Компира казва:
– Дигай го. Има ли ботуши?
– Няма! – отговаря Трактора.
– Пускай го!
Снегът е до време, калта е до пролетта.
Справедливост:
– За какво те съдиха?
– За рушвет!
– А как те освободиха?
– С рушвет!
