– Къде е свекърва ти?
– В токсикологията!
– Какво стана???
– Ухапа си езика докато говореше!
Срещат се двама:
– Как е, как я караш?
– Чуднооо… Купих си слон… Аз се чудя как сме живели без слон досега… Бере ябълки от високите клони, почиства улуците на покрива, полива градината, грижи се за кладенеца, играе с децата, жена ми е страшно доволна, а каква атракция е за децата на улицата… А бе, какво да ти разправям… Думи нямам…
– Виж кво, веее… Ти що не ми го продадеш?
– Е, глупости ся… Че той е като член на семейството.
– Три пъти повече ще ти платя.
– Ми добре пък.
Срещат се след месец:
– Как е слона, как е?
– Ти луд ли си, веее?! Ти тоя слон ни такова мамата, ве… Всичко засято в градината извади, изкърти улуците, изсра се в кладенеца, децата ги е страх и постоянно плачат, жена ми се затвори в спалнята и не излиза, всички съседи от улицата ще ме съдят…
– Еееееее… Ама ти както си така негативно настроен никога няма да го продадеш…
Топлите банички са единствената мотивация на българинът да бърза сутрин за работа…
– Пешо, тъща ти нещо се изгуби, да не я прати на село.
– В токсикологията е.
– Да не се е натровила?
– Прехапа си езика.
Във фитнеса най ми харесва уреда, който пуска сникърс, вафли и чипс…
Баща напътства дъщеря си студентка.
– Дъще, внимавай с този твой колега.
– Но тате ние само учим заедно.
– Знам аз как се учи. Навремето и ние с майка ти учехме, и ти се роди баш на държавния изпит!
Върви си политик по пътя и в тоя момент го блъска самосвал… Камиона рязко връща на заден и го прегазва с двете оси отново… Спира… Шофьорът излиза бързо навежда се над него забива една кирка в сърцето му, залива го с бензин и го запалва… В тоя момент се приближава патрулка, излиза полицай и казва:
– Мама му стара за 29 години стаж такова самоубийство не бях виждал…
Влиза разярен клиент с парчета накъсани тапети.
– Искам среща с Управителя!
– Кажете, Господине
– Преди Коледа си купихме от вашите прехвалени самозалепващи тапети „Годишните времена“. Залепихме ги, но към средата на март позеленяха, а ето – сега сме края на октомври – пожълтяха и опадаха! След няколко секунди:
– Аа-а-ааа… охххх… чак сега ми светна, зацепих!
– Хайде да спрем да пушим!
– Защо?
– Ще спестим пари.
– Ами тогава, да спрем и да пием?
– Че какво ще правим с толкова много пари?
Двама равини се срещнали и в разговора решили да се самоизтъкнат, на кого по-големи чудеса са му се случили на шабат.
Първият разправя:
– Братко, няма да повярваш, излизам онзи ден от синагогата, а навън вали дъжд като из ведро, ама нали е шабат и не мога да си извадя чадъра, да го разпъна. Помолих се и след малко – Чудо! От дясно дъжд, от ляво дъжд, по средата слънце и аз тръгнах по слънчевата пътека и се прибрах сух у дома.
Другият му разправя:
– Да, братко, наистина това е голямо чудо, но чакай аз да ти разкажа! Излизам онзи ден от синагогата, а пред мен на стълбите 100 долара, ама нали е шабат и не мога да се наведа да ги взема. Спрях, помолих се и стана чудо! Отдясно шабат, отляво шабат, по средата четвъртък!
