Старец седял на пейка в парка и горчиво плачел. Наблизо минавал млад мъж, спрял се при стареца и попитал какво се е случило.
Старецът отговорил:
– Аз съм мултимилионер, имам огромна къща, най-бързата кола в света и наскоро се ожених за красива блондинка, която ме задоволява всяка нощ!
Младият мъж казал:
– Човече, ти имаш всичко, за което някога съм мечтал! Какъв ти е проблемът, че си в парка, вместо в къщи и плачеш, вместо да си щастлив?
Старецът отговорил:
– Не мога да си спомня къде живея.
Германците купили завода „АЗЛК“ и решили, вместо Москвич да произвеждат Мерцедес. Настроили линията, пуснали я – излиза Москвич! Сменили машините изцяло с германски, преоборудвали целия завод, пускат линията – излиза Москвич! Сменили персонала, само германци (даже охраната и чистачките), пускат линията – Москвич!
На отсрещния хълм стоят Чапай и Петка, гледат през биноклите и Чапай казва:
– Петка, аз като ти разправях, че мястото е прокълнато, ти ми се смееше…
– Някой да знае техника, заклинание, трик или нещо от тоя род, как да спреш да чоплиш семки?
– Ще дойдеш ли?
– Къде???
– На себе си, къде!?
Днес сутринта, на опашката пред едно павильонче за кафе, мъже на възраст около 60 години, докато си чакат кафетата си коментират…
– Сега аз ако декларирам, че се чувствам жена, ще мога ли да се пенсионирам 5 години по рано…
Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин…
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помооощ! Някой да ме измъкне от тук…
Т’ва, което не те убива, ще пробва поне още веднъж.
– Жената така вика по време на с*кс, че я чуват съседите в целия вход!
– Това е нищо. Моята така вика, че я чувам чак в кварталната кръчма…
Художник рисува картина и я носи в галерия за продажба.
Галеристът го пита:
– Как се казва картината?
– „В Дупница“…
– Аха… А какви са тези голи тела?
– Това са жена ми и комшията…
– А Вие къде сте?
– В Дупница…
