Двама приятели на излет, с палатка. След хубавата вечеря и една бутилка вино, си пожелали „Лека нощ“ и легнали да спят. След няколко часа единият се събудил и сръчкал другия:
– Ангеле, събуди се, бе! Погледни небето и ми кажи какво виждаш!
– Виждам милиони звезди.
– И това какво ти говори?
– От астрономическа гледна точка ми говори, че има милиони галактики и вероятно билиони други планети. От астрологическа гледна точка виждам, че Сатурн е в 3-ти дом. От хронологическа гледна точка, предполагам, че е към 3:15 сутринта. От теологическа гледна точка, осъзнавам, че Господ е всемогъщ, а ние сме малки и незначителни. И… от метеорологична гледна точка, смятам, че утре ще е прекрасен ден. А на теб какво ти говори?
– Че ти си страшен идиот! Някой ни е откраднал палатката!
И шофьорът на таксито ми се хвали:
– Обичам си работата. Сам съм си началник. Никой не ме командва!
А, аз му викам:
– Ето, точно тук: завийте, наляво!
Крадци влизат посред нощ в апартамент и почват да тършуват из хола. В спалнята съпругът се събужда и отива да види какво става:
– Какви сте вие, бе? Какво правите тук?
– Крадци сме, търсим ценности.
– А 100 кила злато трябват ли ви?
– Разбира се, иска ли питане?
Мъжът отворил вратата на спалнята и викнал:
– Злато мое, теб търсят!
Катаджия спира автомобил с водач свещеник:
– Дядо попе, какво сте пил?
– Само вода синко.
– Ама Вие бая намирисвате на вино…
– Господи, пак ли я превърна?
Тръгвайки си от работното място, с всички сили се старая да не тичам….
Ако програмист седи десет минути без работа на работното си място, той автоматично преминава в спящ режим.
Първият въпрос на мъжете, като се запознават с мен е:
– Имаш ли си гадже?
Как пък един не ме попита имаш ли си кола, апартамент, нужда от почивка в Дубай…
Мъж и жена се карат: – Ама ти си била голяма идиотка ма! – Ами идиотка ще съм, как няма да съм идиотка. Ако се бях омъжила за генерал щях да съм генералша.
Елитен бар, късен следобед, Ванката и Жорето пият поредна напитка и се чудят каква простотия да направят.
И ето Ванката я измисля.
– Жорка, не можеш да отидеш при онзи плешивият и да го фраснеш по темето…
– Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
– Дадено…
Става Жорето, отива зад гологлавия и го фрасва по темето.
– Ооо, Пешо к`во праиш, от кога не сме се виждали?
Човечецът се обръща и гледа учудено.
– Господине, нито съм Пешо, нито Ви познавам!
– А! Извинете припознал съм се.
Сяда си Жорето на масата, пие си с кеф.
След малко Ванката пак.
– Жоре, не можеш да идеш и пак да го фраснеш…
– Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
– Дадено…
Става Жорето, промъква се зад гологлавия и го фрасва по темето.
– Ооо, Пешо к`во праиш, от кога не сме се виждали?
Човечецът се обръща и гледа още по-учудено.
– Господине, казах Ви, нито съм Пешо, нито Ви познавам!
– А! Извинете, пак съм се припознал…
Сяда си Жорето на масата, пие си с кеф.
Въпросният господин се премества в едно сепаре, за да избегне потретване на случката…
След малко Ванката пак.
– Жоре, не можеш да идеш и пак да го фраснеш…
– Кой, аз ли бе? А на бас на по едно.
– Дадено…
Става Жорето, промъква се зад гологлавия и го фрасва по темето.
– Ооо, Пешо ти тук ли си бе? Еи там един се скъсах да го бъркам с тебе…
– Какво работиш?
– Шия парашути.
– Брей, много отговорна работа!
– Не мисля, досега никой не се е оплакал.
