Малко момиче влиза в зоо магазин и казва на продавача:
– Искам да купя зайче.
А той:
– Това сивото с кафеникаво по гърдичките или другото с шарените крачета ти харесва повече?
Тя:
– На моята Боа и е все едно какъв цвят е зайчето.
– Кажете, кой камък ви пази?
– Който хвана, той ме пази!
Националната лотария пуска нова игра! „Златното глухарче“. Билетите не се търкат, а се духат!
– Можеш ли да се ориентираш по звездите?
– Не.
– Много е просто. Сега ще те науча. Където са звездите, там е небето!
Журналистка взема интервю от рибар:
– Вчера един колега хвана попче със спининг.
Заглавие във вестника:
– „Поп хваща спин от въдица!“
– Красавице, как се казваш?
– Гери.
– Гери, съкратено от…
– Георги!
В час по математика:
– Иванчо, докога ще стоиш и ще гледаш празната тетрадка?
– Но, Госпожо, това ми е тетрадката за смятане на ум!
– Вече ожени ли се или продължаваш сам да си готвиш?
– И едното, и другото.
Доктор изнася лекция пред голяма аудитория в Оксфорд…
– Храната, която ние поставяме в нашите стомаси ни убива постепенно от години. Червеното месо е пълно със стероиди и боя. Безалкохолните напитки разяждат лигавицата на стомаха. Китайската храна е заредена с мононатриевият глутамат – вкусът, който убива. Транс-мазнините и холестеролът са катастрофални и никой от нас не осъзнава дългосрочните вреди, причинени от микроби в нашата питейна вода. Но, има едно нещо, което е най-опасното от всички и повечето от нас вече са го опитали или ще го ядат. Може ли някой тук да ми каже каква е храната, която ни причинява най-много мъка и страдания в продължение на години, след като я изядем?
След няколко секунди с тих приглушен глас 70-годишен мъж от предния ред вдигнал ръка и тихо казал:
– Сватбената торта!!!
При жените, най-трудни са разделите със скъп човек и с олио, в което са пържили само веднъж.
– Господине, как успявате да се мотивирате за работа?
– Оставям това в ръцете на съдбата, хвърлям зар и ако е единица – не трябва да работя… Понякога минават часове докато хвърля „Единица.“
– Миличък, хайде остави компютъра и ела да вечеряме.
– Идвам, мамо.
– Аз не съм майка ти, аз съм жена ти!
– Баси, как минава т’ва време…
Бабата се затътря до офиса на адвоката и иска той да и помогне да се разведе.
– Ти на колко си? – пита той.
– 84 г.
– 84? А на колко е дедото?
– На 87 г.
– Боже, боже…! И колко години сте заедно?
– През септември стават… 62 г.
– 62 г. брак?! Защо сега искаш развод?
От бабата лъха завидно спокойствие:
– Па стига толкоз!
