Мъж се прибира от работа и казва на жена си:
– Скъпа, ужас, много е задушно тук?
– Скъпи, дай да отворя нещо?
– Ми добре, отвори ми една биричка…
Ако си самотен и никой не ти се обажда, изтегли кредит…
Две мишки се напили, ама много са напили. По едно време покрай тях прелетял един прилеп. Едната мишка бутнала другата и и казала:
– Мале брат, дай да вземем да спрем с туй пиене, щото гледай какво става, вече и ангелчета ми се привиждат.
Един фермер отива сутринта в кръчмата и гледа друг да се налива с ракия.
– Що пиеш толкова отрано?
– А бе, някои неща не можеш да ги обясниш.
– Как така?
– Отивам сутринта да доя кравата. Тъкмо напълних котлето, кравата вдигна десния крак и го ритна. Ядосах се и и завързах десния крак за десния стълб.
– Е, и?
– Тъкмо пълнех котлето пак, кравата вдигна левия крак и го ритна. Ядосах се, взех друго въже и и завързах левия крак за левия стълб.
– Е, и?
– Кравата замахна с опашката и пак разсипа млякото. Понеже нямах повече въжета и стегнах опашката с колана за напречната греда.
– И какво стана?
– Някои неща не можеш да ги обясниш. В този момент ми паднаха гащите и жена ми влиза в обора…
– Брат, момичето, което толкова много харесвам, най-после ме заговори.
– Стига, бе! Страхотно! И кво ти каза?
– К’во ме зяпаш, бе, тъпанар!
Спирам такси и казвам:
– Клокотница.
– Улицата ли?
– Не бе, битката… карай че закъснях.
Мутри си спретнали купон. Едната от мутрите довел и жена си. Естествено, разговорите се въртели около насилието, наркотиците и прочие. Накрая жената не издържала:
– А бе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно?!
Миг мълчание и един се обадил:
– Помните ли как го пребихме ония, в лицето беше станал като картина на Пикасо…
– Добре, добре! – прекъснала го изнервена дамата.
– Я по-добре някаква музикална тема!
Пак кратко мълчание и се обажда друг:
– А, помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело?
– А бе, вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено?!
След кратко смущение се обажда трети:
– А, помните ли как го очистихме ония на Витоша?
– Ураааа, мама си идва! – викаше бабата, изпреварвайки с тичане внуците.
Немско училище. Първи учебен ден. Учителката проверява учениците:
– Мустафа Ел Екь Зери?
– Тук.
– Ахмед Екь Кабул?
– Аз.
– Кадир Салем Олми?
– Аз съм.
– Моххамед Ал Халид?
– Тука съм.
– Ми Ха Ельм Айер?
Мълчание.
– Тука ли е Ельм Айер?
Мълчание.
– За последен път, присъства или отсъства Ми Ха Ельм?
Плахо гласче от задните редове:
– Вероятно това съм аз, само че, името ми се произнася Михаел Майер…
