Във всеки един град, ако караш само по добре асфалтираните улици, рано или късно ще намериш къде живее кмета…
Гледам пържолката как цвърчи на скарата и устата ми се пълни със слюнка! Така ли се чувстват веганите когато косят ливада?
Ще си отворя бар, ще го кръстя „Депресия“. Та като ме питат:
-„К’во правиш?
Да отговарям:
– В Депресия съм…
Полицай спира мотоциклетист. – Много ли бързо карах? – Много ниско летяхте…
– Чета във Фейса – „Пишете на Кирилица“!
– И кво?
– Ми писах на Киро на жена му.
– И?
– И Киро дойде и ме шамари. То за друго идело реч…
– Ей пич, що пиеш тая мръсна вода от езерото, от цялото село лайната тука се стичат.
– What did you say?
– Викам… с двете ръце греби!
В мъжка компания един от групата, доста слабичък, се обръща към наливащия ракия:
– Не ми наливай, няма да пия, моята вяра не ми позволява!
– Ти да не си мюсюлманин? – пита го мъжът.
Обажда се друг от тайфата:
– Не бе, колега! Жена му се казва Вяра и тежи 105 килограма.
Ако жена качи за седмица пет килограма, това означава, че за тази диета я е посъветвала най-добрата и приятелка.
– Пешо, що пиеш бе?
– За да съм красив!
– Е как тъй?
– Е как! Вечер кат се прибера и моята все ми вика – Айде моя красавец пак се прибира…
Тъщата се прибира от пазар и заварва зетя да си опакова куфарите…
– Ти..какво? – пита тъщата…
– Какво ли? Изпратих и-мейл на дъщеря ти, че се прибирам по-рано от риболов, обаче се връщам и я заварвам в леглото с Пешо! Край, напускам я!
Тъщата го успокоява:
– Чакай малко…нещо не е наред…тя не е такава…нека говоря с нея!
След малко тъщата се връща от кухнята усмихната:
– Казах ти че нещо не е наред…не си платил интернета…не е получила и-мейла.
В час пик в градския транспорт: – Ама, господине, какво правите отгоре ми? – Ами навалица, госпожо, какво да правя… – Ами направете нещо, де!
Разговор в казармата: – Редници, къде бяхте? – Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им!
Директорът разглежда новата си секретарка със зяпнала уста. Началникът на отдел „Кадри“ го сбутва и му прошепва на ухо: – Четири деца! – Какво? Толкова млада и с четири деца? – Не тя, вие!
– Къде беше?
– Отвори ей тази книга на 74-та страница?
– Но тя е откъсната?
– Е, сега къде мислиш, че съм бил?
