Двама стари приятели се срещат на трамвайна спирка:
– Ти ожени ли се? – пита единият.
– Да. А ти?
– Не.
– Ами какво чакаш?
– Трамвая.
Разговор между тъща и зет на коледната трапеза:
– Тиквеник… Яде ли?
– Пача… Ядох!!!
Биологията е единствената наука, където деленето и умножението е един и същи процес!
– Тате, искам да караме шейна!
И се започва! Термо-тениска – запасана в гащите. Клин. Блуза – запасана в клина. Дебели чорапи. Ски панталон с презрамки. Пуловер (върху презрамките на панталона). Шал. Яке. Ръкавици. Шапка. Излизаме.
След 3 минути:
– Тате, ака ми се!
Вратата на кабинета на шефа на ДАНС, се отваря рязко. Шефа се ококорва, като вижда, че влиза сeкси мадама.
– Коя сте вие?
– Агент!
– ЦРУ, Мосад…?
– Орифлейм!
Феята към Пепеляшка:
– Алкохол да не си близнала! Той трябва да ти предложи брак, а ти да избягаш! А не на обратно, като миналият път!
Един Николай се притеснявал, че жена му вече не чува и ще има нужда от слухов апарат. Тъй като не бил сигурен какво точно да направи се обадил на семейния лекар за съвет. Той му казал, че има един съвсем прост непрофесионален тест, с който да разбере колко сериозен е проблемът.
– Можеш да направиш следното. – казал лекарят.
– Застани на 15 м. от нея и ѝ кажи нещо. Ако не те чуе приближи се на 10 м., после на 5 м. и така, докато получиш отговор.
Същата вечер жената приготвяла вечеря в кухнята. Мъжът бил в дневната и си казал:
– Ето сега съм на 15 м., да видим какво ще стане? И попитал с нормален тон „Какво има за вечеря?“
Не получил отговор. Приближил се до кухнята на около 10 метра от съпругата си и попитал отново:
– Скъпа, какво има за вечеря?
Отговор отново не последвал. Преместил се с още 5 метра, задал въпроса, но пак не получил отговор.
Тогава мъжът влязъл в кухнята само на два метра от жена си.
– Скъпа, какво има за вечеря? – попитал той, но пак не получил отговор…
– Кольо, за пети път вече ти казвам – пиле!!!
Все си мисля колко ли народ спасих… като не завърших медицина?
Разговарят родителите на двама студенти:
– Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите.
– Провървяло ви е! – тъжно забелязва другият.
– А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
– Вярно ли е, че си се развел с жена си, а после си се оженил за балдъзата?!
– Вярно е.
– Защо бе човече?!
– Свикнах с тъщата.