В пекарната:
– На диета съм, имате ли нещо без захар, мазнини, сол и глутен?
– Да, салфетки.
Мъж отива в стриптийз бар. Там вижда едро сложена танцьорка да танцува върху маса. Гледа я известно време, след което отива при нея и казва:
– Хм, яки крака!
– О, благодаря ти! Наистина ли го мислиш?
– Ами как, разбира се! Повечето маси щяха да са се сгромолясали досега.
Съжителство без брак – тя се мисли за омъжена, той за свободен…
Блондински разговор:
– Значи муцка, мога да си представя някак си, как щъркел носи бебе, ала паяк да вдига кола, това акъла не ми го побира.
– Как го правиш? Винаги си във форма – стройна, красива!
– Танцувам народни танци.
– Какви по-точно?
– Стриптийз.
– Че то стрийптизът не е народен танц.
– Не зная, но на народа му харесва!
Покани ме у тях. Навсякъде по стените висят оръжия – бойни, ловни. Но най ме напряга, че ми вика “ Зайче”…
Учителката:
– Гошко, в съчинението си написал, че харесваш едно момче от нашият клас и то даже те е целунало! Искам да знам истина ли е това?
И в този момент Гошко разбра, че да преписва от Мимето е лоша идея.
Щаб на извънземните:
– Получиха ли Земляните, нашето кодирано съобщение?
– Да! Нарекли са го „Техно“ и танцуват на него…
Танчето пише на приятелката си:
– Мичееее, твоят се разхожда в мола с някаква дебела лелка… Ще ги видя отблизо, какво ще правят и ще ти пиша.
– Танче… Аз съм с него…
– Ти си Вещица!
– От къде на къде?
– В ръцете ти има кукла с моето лице, цялата набодена с игли!
– Аз съм добрата фея, и правя акупунктура!
Англичанин, французин и българин разговарят.
Англичанинът:
– У нас произношението е трудно. Казваме „Инаф“, а пишем „еnough“.
Французинът:
– О-ля-ля, у нас е още по-сложно! Казваме „Бордо“ а пишем „Bordеаuх“.
Българинът:
– Нищо не е това. Ние казваме „Ко?“, а пишем „Повторете, моля?“
– Жоро, дай да си сменим жените!
– Пешо, ама аз нямам жена!
– Тогава вземи моята! Умолявам те!
