– Скъпа, къде си от един час те чакам на вилата. Да не се заблуди по пътя?
– Не съм се заблудила, споря с навигатора!
– Какво работиш?
– Аз съм Personal assistant of the executive technical head manager.
– А на български?
– Подавам инструментите на майстора.
Мъж на 45 отива в престижна клиника да си направи рутинен преглед. Лекарят:
– Как се храните?
– Нормално.
– Какво е за вас „нормално?“
– Храня се три-четири пъти на ден, здравословно – балансирана диета.
– Чудесно! А спортувате ли?
– Нормално.
– Какво е за вас нормално?“
– Два, три пъти седмично играя футбол и се придвижвам само с велосипед.
– Много добре…! А как сте със с*кса?
– Нормално.
– Какво значи за вас нормално?“
– Един, два пъти на месец.
– На мен не ми изглежда много нормално – казва лекарят – на вашата възраст би било по-нормално да правите един-два пъти на седмица.
– Да, но вие сте лекар в столицата, а аз съм монах в манастир.
Това, на което в трамвая му викат „блъсканица“, в дискотеката се нарича „атмосфера!“
Минути до затварянето на магазина. Измореният продавач се кани да си тръгва. Влиза една бабичка:
– Ох, за малко да ви изпусна! Пилета имате ли?
Продавачът отваря хладилната камера и вади последното пиле.
Внимателно го слага на кантара. Точно един килограм.
– А по-големи нямате ли? – пита бабата.
Продавачът връща пилето обратно в камерата и го изважда втори път. Слага го на кантара и натиска леко с пръст. Килограм и половина.
– Чудесно, опаковайте ми ги и двете…
Катастрофа.
– Имате късмет. Аз съм доктор! – заявява единият шофьор на другия.
– Вие обаче, не. Аз съм адвокат!
Нацистите са убивали болните в концлагери. Ние, като европейци го правим по клинична пътека! Всеки, който няма пари е мъртъв!
– А моят внук е мениджър!
– То и моят е с модерна професия, дилър ли беше, килър ли…
Срещат се двама приятели след години. Единия унил, опърпан… Другия го пита:
– Какво става? Не приличаш на щастливо женен!
– Мани, мани – остави се! Жена ми ми прибира всичките пари. Нищо не ми остави…
– Сега ще те науча! Аз на моята съм ѝ казал, че в казармата съм си загубил Калашника и до сега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам.
Връща се нашия вкъщи и казва на жена си:
– Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам.
И като се почнало едно изплащане: месец, два, три, пет… На жената и писнало.
– Води ме при Генерала аз да говоря с него!
– Мани, недей! Това са мъжки работи…
– Не! Отиваме!
Отиват там и тя почва:
– Господин Генерал, ние сме тук по въпроса за танка…
Генерала учуден:
– Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжът ви ще ги обсъдим.
Влизат в кабинета и генерала го почва:
– Ти луд ли си, бе?! Танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк!
Излиза нашия и казва:
– Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница…
