– Скъпи, защо ме обичаш?
– Заради ума ти…
– „Грозна“ ли ме нарече!
– Добър вечер! Ние сме свидетелите на Йехова.
– Заповядайте! Влезте ще пием по едно вино.
– Ама ние не пием.
– Нищо. Аз ще пия вие ще сте свидетели.
Отивайки на екскурзия в Египет, Стамат с 30-годишният си аптекарски опит, разчете клиновидното писмо за 2 минути…
– Ей, комши, кучето ти хапе ли?
– Влизай, влизай… И на мен ми е интересно, щото го имам от два дена…
– Наборе, знаеш как е в живота, когато една врата ти се затваря, друга се отваря.
– Знам бе знам, имал съм навремето Москвич…
– На колко години сте?
– На 28.
– Но и преди 2 години казахте същото…
– Не съм от хората, които днес говорят едно, а утре друго!
Всеки път, когато искам да поговоря с „любимия“ разговорът ни се получава така:
– Скъпи, искаш ли да поговорим?
– За какво?
– За нас!
– С кого?
– Миличък, ти заради какво ме обичаш?
– Заради красотата ти, заради ума, стила ти и чувството ти за хумор, Любима моя. А ти за какво ме обичаш, скъпа?
– Заради безупречния ти вкус!
– Фенил-амин, ацетил-амин – чете дядото лекарствата…
– Какво си недоволен? – пита аптекарката
– А бе все на „амин“ завършват…
– Здравей мили, скоро се прибирам от екскурзията. Как е котката?
– Умря…
– Ужас! Не можа ли да ми го кажеш малко по-деликатно. Например, че се е качила на покрива. Обаче се е подхлъзнала, паднала е, накрая, че се е пребила… А как е мама?
– Качи се на покрива.
Продавам къща с:
– Едно дете, котка, риби, мъж, любовник + още двама мераклии, комшия изпробван, свекърва и един куп клюкарки!
Първа водка:
– А бе, защо ме доведе тука? Знаеш че слушам само рок и метъл…
Четвърта водка:
– Айде всички заедно, опа…
Пиян – това е, когато се чувстваш съвършен, но не можеш да го докажеш.
Летището загубило връзка с малко самолетче. След 5 минутки им звъни телефона. Вдига го диспечера и чува:
– Мейдей, мейдей! Пилотът ми умря от инфаркт и сега летя на 18 000 фута, със скорост 180 мили в час и съм обърнат надолу с главата. Не знам как да ползвам радиото, затова се обаждам от мобилния си.
– Успокойте се! – казал диспечерът.
– Не се паникьосвайте. Сега ще оправим нещата, но първо искам няколко отговора.
– Питайте! – прошепнал неспокойно пътника.
– Откъде знаете, че сте на 18 000 фута?
– Виждам го на един прибор на таблото!
– Добре, а за скоростта сигурен ли сте?
– Да пише я на таблото!
– Небето е покрито с облаци, откъде знаете, че летите с главата надолу?
– Ами л*йното ми се стича от гащите по врата…
