Лекар и сестра били любовници. Но, за нещастие, сестрата забременяла. За да предотврати скандал, лекарят ѝ дал голяма сума пари и я изпратил в Италия.
– Но как ще разбереш, че съм родила? – попитала сестрата.
– Изпрати ми картичка с надпис „Спагети“. Така жена ми няма да разбере.
След девет месеца в дома на лекаря се получила картичка от Италия. На гърба ѝ пишело „Спагети! Спагети! Спагети! Спагети! Две порции с наденички и кюфтета и две без.“
Мъж заварва жена си с любовника.
– Скъпи сега ще ти обясня всичко!
– Добре, започни с общата теория за относителността!
Той:
– Скъпа, да знаеш къде са свредлата за бормашината?
Тя:
– Ааа, къдравите пирони ли? В шкафа са…
Закон 2-ри от физиката:
– Женско тяло, качено върху кантар става злобно и заядливо.
Нападателят крещи:
– Парите или живота…
– Ти, луд ли си, беееее… Ние сме Българи! Нямаме нито от първото, нито от второто…
– Миличка, опиши ми с две думи нашите взаимоотношения?!?!
– Нашите какво…
Психиатърът пише на едно листче 2-ка и пита.
– Какво виждате на листа?
– Гола жена.
Психиатърът пише 3-ка.
– Какво виждате?
– Гола жена.
– Ама вие сте сeксуален маняк.
– Аз… да бе… а кой ги рисува тези голи жени?
– От кой географски район предпочитате да е червеното вино?
– Миии… дайте ми шише вино от географски район дето е около 7 лева…
Старши командир пита войниците:
– Кой каза на командира, че има дървена глава?
Войниците отговарят:
– Ние не сме му казвали такова нещо. Казахме му да си сложи каската, защото прелитат кълвачи!
Мутра си купува самолет и пита продавача:
– A бе, брато, тва колко дига, бе?
– Около 1 000 км/ч.
– Малиии…, тва ше литне бе!
В месарския магазин:
– Свинският дроб пресен ли е?
– Колко да е пресен?
– Като за трансплантация.
– Маро, помниш ли как едно време, като загубих всичките си пари на покер и всички ми се смяха, ти бе до мен?
– Помня, скъпи!
– А помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак бе до мен?
– Помня, любими!
– А помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен?
– Помня, Рангeле!
– И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен…
– Да, скъпи.
– Знаеш ли какво си мисля, Маро.
Мара умилена:
– Какво, любов моя?
– Aми, страшен карък ми носиш ма, Маро!
