– Ракия пиеш ли?
– Само по празниците…
– Е кога са празниците?
– Когато има ракия…
Помниш ли времето, когато най-страшното в живота беше:
– Сега затворете учебниците и извадете по един двоен лист?
Надпис, надраскан с пръст върху мръсна Тойота:
– Искам да си ходя у дома в Япония!
– Не си подхождаме.
– Що?
– Нашето езиково и културно ниво е различно.
– Ко?
Женската логика:
– Пътува жена в маршрутка. Трябва да предаде напред пари за билета. Близо до нея седи друга жена. Как да се обърне към нея – на „ти“ или на „вие?“ Разсъждава логически. Тази маршрутка е експресна. Ако до сега не е слязла, значи отива в моят квартал. Отива с бутилка вино, значи отива при някой мъж. Бутилката е скъпа, значи отива при някой красив мъж. В нашият квартал има само двама красиви мъже: мъжът ми и любовникът ми. Тя не може да отива при любовника ми, защото в момента аз отивам при него. Значи отива при мъжа ми. Мъжът ми има две любовници – Катя и Ани. Катя е в командировка.
– Ани, ще предадете ли на шофьора парите за билет?
Момичето (учудено):
– От къде ме познавате?
– Безсилна съм! – казала козметиката.
– Няма смисъл! – казал фитнесът.
– Ще успеем! – казал алкохолът.
На репетиция диригентът недоволства от барабаниста:
– Ако за нищо не ставаш, вземаш две пръчки и се правиш на барабанист.
А барабанистът мърмори:
– Ако не ставаш за барабанист, вземат ти едната пръчка и те правят диригент.
Срещат се японец и българин. По едно време японеца пита:
– Искаш ли да ти покажа нещо японско?
– Давай?
Японецът го пребил и му вика:
– Това е карате.
След малко пак:
– Искаш ли да ти покажа още нещо японско?
Българинът вече колебливо:
– Ами… добре.
Японецът му прави хватка, тръшва го в земята и вика:
– Това е джудо.
След малко българинът го попитал:
– Искаш ли аз да ти покажа нещо японско?
Японецът възхитен:
– Давай.
Изкарал нашия едно желязо и го спукал от бой.
Японецът се надигнал окървавен и пита:
– Какво му е японското на това?
– Е, как какво, това е полуоска от Toyota.
Италиански бос на смъртния си одър вика сина си:
– Искам да вземеш за спомен от мен моя пистолет.
– Тате, аз очаквах да получа Ролекса ти. За какво ми е пистолет.
– Слушай, синко. Ще минат години, може да се случи някой ден да се прибереш по-рано и да завариш съпругата си с млад любовник. И тогава, какво?! Ще му кажеш колко е часа ли?
В градския парк баба държи в ръката си очила, чене, изкуствено око и перука и вика:
– Баси, как кихнах!
