– Коя болест е по-добра – Алцхаймер или Паркинсон?
– Алцхаймер – по-добре да забравиш да си платиш бирата, отколкото да си я разлееш!
Мъж в магазина взема яйца и отива на касата:
– Господине, само яйца ли имате?!
– Не, и душа…
Прибира се жената в къщи, твърдо решена да скрои номер на мъжа си. Написала следната бележка:
– Жоре, всичко свърши. Писна ми, не издържам вече, край! Напускам те…
Оставила бележката на масата, скрила се и зачакала…
Прибира се съпругът, прочита бележката и веднага взима телефона и звъни:
– Скъпа, напуснах я тая мойта вещица, трябваше да го направя още преди пет години, когато те срещнах. Сега съм само твой, след десет минути съм при теб…
Взел бележката, дописал нещо и бързо се изнизал. Жена му, разстроена от ефекта на шегата си, излязла от скривалището си и едвам сдържайки сълзите си прочела написаното:
– Виждаха ти се краката, отивам за хляб.
– Деца, какво най-много ви хареса в музея?
– Как госпожата падна по стълбите…
Ние алкохол не пием, само си дезинфекцираме душите.
Прибира се на село младеж, след като е завършил образованието си в града. Баща му от радост слага масата и кани всички съседи.
– Тая ракия, сине я зарових когато замина. Сега ще я изпием.
– За мен по-добре „Бейлис“, тате!
– За твоето дипломиране съм решил да заколим прасето!
– Ааа, свинско не искам! Предпочитам суши, тате.
След време младежа става и казва:
– Ще отида да се изпишкам.
И излиза. След него става баща му и взема пушката от стената.
– За какво ти е пушка? – пита съседа.
– Ако клекне да пикае, ще го гръмна!
– Ти беше най-красива на рождения си ден.
– Благодаря, постарах се…
– Специално ли си подбра гостите!?
– Даааа! – единият въздъхна.
– О, даааа… – вторият се отзова.
– Мдаааа…! – третият каза.
Четвъртият:
– Може ли да не обсъждате съпругите си по време на почивка?!
– Защо някои ходели на кални бани?
– За да свикнат със земята…
Преговарят двама търговци – испанец и арабин. На по-заплетените въпроси испанецът отговарял „Маняна…“ На аналогични въпроси арабинът отговарял „Иншаллах…“ В крайна сметка се договорили, сключили сделка и отишли в ресторант да полеят случая. Настанили се, поръчали, след което арабинът попитал испанеца:
– Извинявай, ама какво е това „маняна?“
Испанецът отговорил:
– Маняна значи утре…, евентуално вдругиден…, може следващата седмица… или последващия месец…, но е сигурно, че все някога работата ще стане.
И на свой ред попитал:
– А какво е „иншаллах?“
– Горе-долу същото – отвърнал арабинът – но без елемента на спешност…
– Чувам, че втори път си се омъжила.
– Да, но се притеснявам, че той е доста по-млад от мен.
– Не се притеснявай! С твоя характер бързо ще се състари.
