Кина, отива в църквата на изповед.
– Отче, съгреших.
– С кой ма?
– С поп Георги от съседното село!
– За наказание – три месеца пост!
– Не е ли малко множко, отче?
– А, да биеш толкоз път до поп Георги – не ти беше множко?
БДЖ стимулира четенето на книги във влаковете. Така от София до Бургас ще може да се прочита „Ана Каренина.“
– Иване, уточнихте ли вече всичко за сватбата?
– Да, само по една дребна подробност имаме разногласия.
– Каква?
– И Киро иска да е с дълга, бяла рокля…
– Дал си ми 50 лв по-малко!
– Така е, но предния път 50 лв повече! Тогава защо мълча?!
– Първата грешка ти простих, ама втората…
Днес, докато решавах кръстословица, едно от полетата беше “Елемент на растителната клетка”… И аз уверено написах “вакуола”… А след това направо се просълзих… Защото цели 25 години чаках да използвам тази информация от училище?
– Подсъдими, имате ли да добавите още нещо за ваше оправдание?
– Не господин съдия! Вече дадох всичките си пари на адвоката!
Качила си снимка с гаджето и написала „Моят свят“… Между другото, това е петият ѝ свят за 3 месеца. Твърде вероятно е, да си прави цяла слънчева система…
Връщам се в къщи, а на масата бележка:
– Не се безпокой, по жени съм!
Сега седя и се чудя, мъжът ми или синът ми са написали това??? Накрая си сипах 2 пръста ракия, махнах с ръка и си помислих:
– Важното е, че не е дъщерята!!!
Реши ли един пациент да живее – Медицината е безсилна.
Стои мъжът пред огледалото – с вратовръзка, костюм, стои, кипри се. Наближава полунощ, а жена му не издържа и го пита:
– А бе ти за къде си се спретнал такъв посред нощ?
Мъжът с олимпийско спокойствие отговаря:
– За риба на реката ще ходя, не ме чакай и заключи след мен.
Жена му мълчаливо се прибира в стаята и след 20 минути, тъкмо когато той се кани да тръгва, тя излиза перфектно облечена и с вечерен грим. Мъжът ѝ шашнат я пита:
– А ти накъде си се засилила посред нощ, и то в такъв вид?
– При мама на село ще ходя, картофи ще садя…
Ако те хванат,че спиш на работа, надигни бавно глава и кажи:
– И благослови, Господи, моя шеф и фамилията му!
И за чий… ме изхвърлиха от трамвая?!? Стоях си кротко, на никого не пречех и весело си скърцах със стиропор по стъклото…
Среща:
– Сара, не искаш ли 150 грама коняче… за храброст?
– А, не! Аз вече храбра дойдох!
Ротния командир пита новобранци в казармата:
– Кой от вас може да вари?
– Аз! – отговаря един.
– Тогава ще бъдеш готвач на ротата!
След два дни:
– Слушай, новобранец! На теб някога, въобще налагало ли ти се е да вариш нещо в големи казани?
– Да.
– И какво точно си варил?
– Асфалт.
