Така се обърка живота, че като видиш някой да плаче на терминал 2, не знаеш пристига ли, заминава ли или са му откраднали багажа.
– Знаеш ли английски?
– Като куче.
– Как така?
– Всичко разбирам, но не мога да говоря…
– Обаждам се да ти кажа, че много те обичам!
– Господине, объркали сте номера тук е фабриката за ракия в Троян.
– Да знам!
– Днес съм адски нервна, не ме питай защо!
– Добре.
– Ето, на теб изобщо не ти пука!
Все пак на света има справедливост.
При съседът, който прави четири месеца ремонт и ни будеше в най-неподходящо време с бучене на бормашина, при приключването на ремонта, се пресели тъща му. Завинаги.
Най-голямото ми желание, свързано с пътуване във времето, е да срещна себе си от преди 18 години и да се утрепя от бой!
Извънземни отвличат за една нощ англичанин, на сутринта си спомня всичко и:
– Ще напиша книга…
На другата вечер, германец…
– Ще разкажа на медиите…
На третата вечер българин. На сутринта:
– Баси и филма, повече нема да близнем от ракията на Пешо!
Магическата фраза, която може да превърне всеки 82-годишен в супергерой с качествата на Юсейн Болт и Рамбо, е:
– Уважаеми клиенти, отваряме за вас пета каса.
– Беше ли на почивка?
– Ехеее, аз още миналата година бях!
Прибира се един човек от работа и гледа вратата му разбита. Влиза вътре и какво да види – стоят двама мъжаги насред хола.
Почнали го на бой и накрая само успял да попита:
– Момчета, ама защо ме биете?
– Как да не те бием, бе?! Телевизор Велико Търново, печка Мечта, хладилник Мраз, пари няма, злато няма, нищо няма – от какъв зор си сложил тази блиндирана врата, ами решетките?! Ти що лъжеш хората, бе?!
– Ало, 0878ХХХХХХ ли е?
– Не.
– Тогава защо вдигаш, бе?
– Имаш страхотно чувство за хумор, мацко!
– Да, но съм и красива!
– Ето пак…
– Какво, да не си обидена?
(пише…пише…пише…пише…пише…пише…)
– Не.
Вълците издебнали куче, обкръжили го, искат да го изядат. Кучето се моли:
– Не ме убивайте, обещавам да ви помагам, да завръщам овцете към вас…
Помислили вълците, оставили го живо. Две години то им помагало, учило ги, показвало им места и методи, ловувало заедно с тях… Обаче дошла много гладна зима. Ловът неуспешен, вълците гладни, отчаяни. Какво да правят? Решили все пак да изядат кучето. И го изяли. Костите погребали. Поставили надгробна плоча. Чудят се как да я подпишат, от кого? „От приятели“? Какви приятели, като са го изяли? „От враговете?“ Не става – две години заедно ловували, гръб до гръб, всичко точно… Помислили, помислили и написали:
– „От колегите“.
