В курортно градче една девойка се приближава до автоматичен кантар. Пуска монета и гледа стрелката. Недоволно цъка с език. Сваля шлифера си, пак пуска монета и пак стъпва на везните. После сваля пуловера си и отново се качва на кантара. Посяга да пусне монета… но в този момент се приближава един мъж с шепа монети:
– Почакай, скъпа! По-нататък аз плащам!!!
Пране на дрехи: 40 минути.
Простиране на дрехи: 10 минути.
Прибиране на дрехи: между 7 и 10 работни дни.
– Кула, кула, тук полет 57! Падаме!
– Прието, полет 57, зад-рас-кваа-мее…
Не обичам да говоря за миналото си! Кви са тия въпроси, къде беше снощи?
Дъблин. Квартален пъб.
Седят на бара двама.
– И да ти разпраям, Джони…
Онзи ден, нали беше 8-ми Март и в кръчмата повечето бяха дошли с жените си. Бяха домъкнали отнякъде и един да дрънка на пиано. А бе, беше си весело… И по едно време тъпият пианист реши да са напрай на романтик и като се изцепи „И сега, приятели… нека всеки прегърне най-близкият си човек… човекът, който е направил най-много за него… Ей, човече, казвам ти! Щяха да смачкат бармана!
Утро след пиянска вечер:
– Брато, да си ми виждал единия чорап?
– Ей го под леглото.
– А другия?
– Здравейте, това БНР ли е?
– Да, кажете…
– И сега всички ме слушат?
– Да, в ефир сте!
– И в магазините, и по пазарите… навсякъде?
– Да, навсякъде!!
– Добре… Иване, не купувай мляко, баба е купила.
Ранна утрин в бургаско кафе:
– Ино кафе.
– Нес ли?
– А ние ве утре, много ясно ‘чи нес…
Жени, обичайте детето на свекървата… Вашето ще порасне и ще отлети, а това ще си остане на дивана…
Късно през нощта преди изпит. Телефонът на преподавател звъни:
Преподавател:
– Ало?
Студент:
– Спиш ли, гад мръсна?
Преподавател:
– Да.
Студент:
– Ние тука учим.
На изпита:
Предавателя:
– Кой учи цяла нощ снощи да си вдигне ръката!
Няколко студенти вдигат ръка.
Преподавателя:
– Напуснете имате двойки. Другите имате шестици.
Късно вечерта пак звъни телефонът на преподавателя.
Преподавател:
– Ало?
Студент:
– Спиш ли?
Преподавател:
– Да!
Студент:
– Ние тук поливаме шестиците!
– Нали знаеш, че има хора, дето взимат от теб пари назаем и после изчезват безследно?
– Знам, и?
– Питам дали не ти трябват пари случайно.
