Монографията на д-р Йордан Желев „Д-р Симеон Табаков (1882-1918). Животопис, творчество, документи” ще бъде представена на 11 декември 2018 г. от 17,30 часа в зала „Май” на Община Сливен. Тя съдържа биографичен очерк, библиография и дипломатически документи, пряко свързани с дейността на д-р Табаков. Издание е на столичното Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009” и е посветена на стогодишнината от кончината на видния български дипломат, юрист международник и един от най-изявените изследователи на регионалната история у нас.
Д-р Табаков е известен като автор на „Опит за история на град Сливен” – класически образец за краеведско изследване. Неговата дипломатическа кариера, обществената му дейност, епистоларното и документално му наследство обаче досега не са били предмет на специално изследване. Представената книга успешно запълва празнината в информацията за краткия, но необичайно съдържателен житейски път на учения.
Книгата е плод на прецизната и задълбочена работа на съставителя на книгата д-р Йордан Желев (историк и началник отдел в Централния държавен архив София на Държавна агенция „Архиви”). Авторът акцентира върху кариерата на учения като служител в българските легации в Лондон, Рим, Цариград и в други градове. Едно от главните достойнства на книгата е изчерпателната биобиблиография.
Организатори на представянето на книгата са Фондация „Обществен дарителски фонд – Сливен” и Сдружение „Войводите на Сливен”.
* * *
Д-р Симеон Табаков – блестящ краевед, допринесъл за самочувствието на сливенци и величието на хората, съградили с ум, труд и средства своя град. (Блог на библиотека „Зора”, Сливен)
Д-р Симеон Табаков е роден на 10 декември 1880 г. в Сливен. През 1904 г. завършва висше юридическо образование в Софийския университет. Започва работа като писар в Политическото отделение при Министерството на външните работи и вероизповеданията на 18 ноември 1904 г. От тук до сетните си дни е служител в това министерство: писар в дипломатическото ни агентство в Лондон, изпълняващ длъжността аташе в легацията ни в Рим, секретар IV, III и II степен в легацията ни в Цариград, български консул в Скопие, секретар на легацията ни в Ниш, цензор в Информационно-цензурната комисия при Министерството на войната, консул към Българското представителство при Съюзническото военно управление на Румъния в Букурещ, началник на Консулско-стопанското отделение.
Специализира международно право в Училището за икономически и политическо науки при Лондонския университет (1905-1906). Написва и защитава дипломна теза на френски език на тема «Основи на международното право и неговите начала» в Юридическия факултет на Новия университет в Брюксел и му е присъдена научната титла доктор по право (1906-1907).
През цялото време Симеон Табаков участва в обществено-политическия живот на страната, като сътрудничи със статии по исторически и политически въпроси на редица български периодични издания (Българска сбирка, Велика България, Вечерна поща, Военен журнал, Военни известия, Гражданин, Демократически преглед, Дневник, Известия на историческото дружество, Илинден, Илюстрация Светлина, Общ подем, Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Пряпорец, Реч, Родина, Свободно мнение, Списание на Българското икономическо дружество и L’Echo de Boulgarie).
Умира на 19 юли 1918 г. в София от инфлуенца.
Симеон Табаков не е историк по образование, но въпреки това неговото най-голямо дело си остава тритомната история на град Сливен, над която е работил през последните десет години от своя живот.
