16-ият по ред празник „Златна праскова“ се оказа първи без слънце.
„Винаги досега е имало ярко слънце и много топло време. Този път вятърът и облаците ни изненадаха, но се надяваме след дъжда да ни върви по вода“, заяви пред „Стандарт“ Димитър Андреев, кмет на село Гавраилово, където се провежда празникът. Андреев е бил домакин на 10 от всичките 16 издания на „Златна праскова“. Тази година проявата се организира от община Сливен, земеделското министерство, кметството в село Гавраилово, читалище „Слънце 1928“, Институтът по овощарство в град Пловдив и организацията на производителите на праскови „Българска праскова“. Всъщност времето изчака да мине официалната част на проявата и едва тогава заваля. Въпреки това в Гавраилово се стекоха стотици хора от различни населени места на Сливенска област. Традиционно местни производители изнесоха своята продукция.
„Всяка година съм тук. Прасковите ни стават все по-сладки и вкусни, има защо да ги опитвате“, казва Петър Петров, който бе един от производителите, изнесли своите плодове на показ. Празникът бе открит от кмета на Сливен Стефан Радев, който изрази удовлетворението си от проявата, която обединява много хора. „Гавраилово е столицата на Долината на прасковите по поречието на река Тунджа. Искам да благодаря на кмета Димитър Андреев за енергията, с която поддържа традицията и съчетава веселието, българския фолклор и участието на производители за обмяна на добри практики“, заяви Радев.
Традиционният конкурс за най-добре поддържана градина с праскови тази година спечели дама. Това е Мария Тодорова от село Струпец. Второто място зае Димо Димов от село Панаретовци, а третото – Джулия Лесева от град Сливен. Нямаха късмет децата, които участваха в традиционната рисунка на праскови. Те успяха да изрисуват на асфалт своите рисунки, но малко след това времето се развали, а дъждът унищожи голяма част от тях. Тази година се чувстваше липсата на емблемата на досегашните издания – баба Стефанка. По традиция на нейната софра, отрупана с праскови, сладко от праскови и прасковена ракия, сядаха всички високопоставени гости – министри, депутати, кметове. И редовно се чукаха с чашки, пълни с ракия в компанията на баба Стефанка. Тази година бабата бе заместена от своята снаха – Галина.
„Моята свекърва е на легло и аз поемам нейните задължения. Представям ви сладко от праскови, ракия и други произведения, които може да намерите във всяка къща в село Гавраилово“, сподели Галина. На празника имаше голямо присъствие на фирми, занимаващи се със земеделска продукция. От трактори, които бяха изложени до мегдана, до всички видове торове, предлагани от различни компании. Всяка от тях имаше свой щанд и примамваше клиенти.
„Много сме доволни от това, че село Гавраилово ни събира и поставя въпросите, които ни вълнуват най-много – производството на праскови. Искаме да се знае, че най-големият ни проблем са еднодневните трудови договори заяви пред „Стандарт“ Коста Петров, председател на сдружение „Българска праскова“. Всъщност мнението му бе подкрепено от абсолютно всички производители, дошли на празника, включително и от кмета на Гавраилово.
„Тези еднодневни договори ни превръщат нас, производителите, в социални работници. Занимаваме се с неприсъща дейност, която ни отнема много време и нерви. В същото време вместо нас да ни търсят хората без работа, които са предимно от малцинствата, ние трябва да ги търсим и гоним заради договорите. При нас се започва работа рано. Те идват сутринта, подписват се и след три часа ги няма, а вече всичко трябва да им се плаща. Проблемът е много сериозен и настояваме за неговото решаване“, каза Петров. Той обясни, че тази година общото производство на праскови ще бъде около 30 % по-малко от миналогодишното. „Това е така, защото през втората половина на април падна късна слана по поречието на Тунджа. Температурите стигнаха до минус 4 градуса, което унищожи голяма част от сортовете“, каза Петров. Между 50 и 55 стотинки е в момента изкупната цена на прасковите, които се използват за производство на компоти и сладка. Очакваме тази цена да нарасне с 10 стотинки.
Хубавото тази година е, че въпреки свръхпроизводството на подобен тип праскова в Гърция, тяхната е много некачествена. Затова, включително и техните преработвателни фабрики, предпочитат българската. Лошото е, че по-скъпата десертна праскова не се произвежда масово както преди време. Затова и не можем да изпълним големи заявки, обясни шефът на сдружението. 23 хиляди декара с праскови се отглеждат в Сливенска област. Най-много те са в община Сливен, по-малко в Твърдица и най-малко в Нова Загора, каза пред „Стандарт“ Тодор Праматаров, директор на областната земеделска служба в Сливен.
Успоредно с празника в Гавраилово се проведе и семинар на производители с лектори, преподаватели от Института по овощарство в Пловдив. Вечерта пък на площада пред кметството имаше хора и веселие. /standartnews.com
