Озоновата дупка над Антарктида е най-малка от 1988 г., съобщиха от НАСА, предаде БТА. Огромната дупка в защитния озонов слой достигна максимума си през септември.
Тази година той е 19,6 милиона километра. След средата на септември озоновата дупка започва да се свива. Тазгодишният максимум на озоновата дупка е два пъти по-голям от територията на САЩ, но е с 3,37 милиона кв. км по-малък от миналогодишния и с 8,5 милиона кв. км по-малък, отколкото през 2015 г.
Смаляването на озоновата дупка се дължи на бури в горната атмосфера, които са я затоплили и са попречили на хлора и брома да изчерпват озона. Явлението е преди всичко естествено, но се наслагва върху тенденцията за постоянно смаляване на озоновата дупка след забраната на изчерпващите озона химикали през 1987 г.
Най-голяма озоновата дупка беше през 2000 г. – 29,86 милиона кв. км.
Озонът е безцветна комбинация от три кислородни атома. Високо в атмосферата – на 11 до 40 км над Земята), той предпазва повърхността от ултравиолетовите лъчи, които предизвикват рак и увреждат посевите. Учени определиха преди няколко години, че без договора от 1987 г., до 2030 г. болните от рак на кожата щяха да са с 2 милиона повече.
Озоновата дупка се възстановява заради забраната на химикали, използвани в хладилниците и аерозолите.
