Докладът на директора на Исторически музей Пейчо Пейчев, относно извършената инвентаризация на движимите културни ценности, предизвика повече от два часа разгорещени дебати на вчерашното заседание на Общински съвет – Нова Загора. Изнесените факти са абсурдни и шокиращи за една уважаваща себе си институция, която има задачата да опазва и съхранява богатото културно-историческо наследство на нашите земи. Районът на община Нова Загора е известен с множеството могили и културни паметници, от които значителна част са с национално значение. Затова и регионът ни си е спечелил световна слава в сферата на археологията. И именно по тази причина, данните от инвентаризацията предизвикаха широк отзвук и възмущение сред общинските съветници и кметовете на населени места.
Липсата на пълна инвентаризация на музейните фондове от създаването на музея до сега, близо 60 години, събудиха съмнения за пълно безхаберие и опит за злоупотреби от работещите там археолози или учители по история. Още повече, че за находките от Източната могила в село Караново и другите обекти всички сме слушали много и по националните медии, а в момента се оказва, че не е ясно всъщност кои от тях къде са съхранени. Стана достояние на всички фактът, че липсва предадена документация от проведените теренни проучвания за период от повече от 10 години. Още по-фрапиращо е, че тези археологически разкопки са правени именно от археолозите, които са и уредници в музея, а освен това в определени периоди от време са били и негови директори.
Стана ясно, че в този смисъл Исторически музей Нова Загора е работил в разрез с всички съществуващи нормативни актове, регламентиращи дейността на музеите и работата с движими културни ценности. Наложи се мнението, че уредниците и директорите на културната институция системно са нарушавали законовите разпоредби и са изпълнявали немарливо своите задължения, поради което се оказва, че може би голяма част от културните ценности, открити при теренни проучвания, са загубени за науката и на практика унищожени. Фактите: констатирани са над 1100 липсващи движими културни ценности от заведен в музея фонд от 27000. По-голямата част от тях /около 750 ДКЦ/ са именно от фонд „Археология“ и фонд „Нумизматика“.Установени са множество находки без обозначения по тях, които по нищо не се отличават от находките изкопани от иманяри.
Документацията е в пълен хаос, което поражда основателни съмнения за организирана престъпна дейност. Не са намерени актове за приемане и предаване на движимите културни ценности, а след влизането в сила на Закона за културното наследство и приемо – предавателни протоколи. Системно са нарушавани правилата за завеждане на откритите находки. Липсата на полевата документация е констатирана нееднократно и от проверяващи от Инспектората за опазване на културното наследство. Фрапиращ факт е и тяхна констатация за липсата на нужното образование на лица, извършващи теренни проучвания. Но безпрецедентните нарушения посочени по-горе не са пречка и досега за получаване на разрешение да се извършват археологически разкопки.
Горчивата истина е, че хората, на които новозагорци са вярвали, че с работата си издигат авторитета на нашата община като културно-исторически център не оправдават тези надежди. Въпреки, че през по-голяма част от времето на своето съществуване, музеят е бил управляван именно от археолози, те са хората, които неглижирайки задълженията си довеждат институцията до сегашната абсурдна ситуация, в която ще бъдат намесени и съответните държавни компетентни органи, за да се достигне до истината – това престъпно нехайство ли е, фрапираща немарливост или злоупотреба.
