На 15 октомври 2024г. (вторник), от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен, ще бъдат представени две книги на Васил Славов – романа „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“.
Васил Славов е роден в София. Син е на писателя Атанас Славов и на Елисавета Арнаудова. Завършва английска филология в СУ „Климент Охридски“. Специализира в Писателската програма (поезия и литературна критика) на Държавния университет на Пенсилвания, САЩ. Емигрира в САЩ през 1989г. Живее със съпругата си в Питсбърг, Пенсилвания.
Първите публикации на В. Славов са стихове в сп. „Пламък“(1984). До заминаването си за САЩ печата стихотворения, преводи и литературна критика в редица литературни издания в България. От САЩ продължава да сътрудничи на културната и литературната периодика – в.„Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Век 21“, „Култура“, „Демокрация“ и др. Един от първите членове е на учреденото през 1990г. Сдружение на приятелите на САЩ в България.
В САЩ Васил Славов работи с десетки творци от средите на българската емиграция там. Продължава да издава и представя книгите си в България в съвместна работа с редакторите си Борис Христов, Румен Леонидов, Пенка Ватова. Публикува авторски стихове на английски език в САЩ и Великобритания. Негови стихове са включени в първата антология на български поети в САЩ след 1989 – “Window on the Black Sea” (1992).
Автор е на няколко поетични и белетристични книги: на белетристичните сборници:“Фургоните на Адамсбърг“(1998), „Тунелите на Галицин“(2001) и „Записки на препарирания“(2001); поетичните книги „Спомен за потоп“(1989), „Бич Божи“(1992), „7 часа слънце“(2005), “Американа“(2010), „Звяр“(2014), „Следверие“(2017), „Ням“(2021) и автобиографичния роман „Строфи на кръвта“(2023). Само преди дни излезе от печат стихосбирката му „Ахав“.
От началото на 2018г. В.Славов активно съдейства за възстановяването и популяризирането на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, член е на нейния Управителен съвет.
Васил Славов е носител на награди от: Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“ (2012, 2015, 2020), Национален конкурс “Христо Фотев“ (2016), Национален конкурс за поезия „Дамян Дамянов“ (2018).
„Романът „Строфи на кръвта“ е преболяна книга – пореден опит на Васил Славов (след „Фургоните на Адамсбърг“ (1998) и „Тунелите на Галицин“ (2001) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него“, пише поетът Борис Христов.
Трудно може да се определи жанрът на тази книга. Освен че разказва нелинейно своето житие-битие в България и САЩ, където отива след промените, авторът вмъква поетични импресии, свои преводи на стихове и любопитни факти за своя род. Не по-малко интересна е и одисеята му в САЩ. Макар да пише предимно от свое име, в книгата си той помества и една глава, където звучи гласът на съпругата му, която описва разочарованието си от трудностите, с които се сблъскват в страната на неограничените възможности. Васил Славов не крие болката си и от конфликтите с родната действителност при периодичното му връщане в България, макар с много любов да описва софийските улици, по които е израснал, и Сливен, откъдето е баща му.
„Този роман е провокиран от стремежа за диалог с Атанас Славов, който през 1983-та година реализира книгата си в Париж. Тя се казваше „С трева обрасли“. Четиридесет години след това аз се опитвам да направя диалог с баща си. В тези „Строфи на кръвта“ се пренасят хора, герои, тъжни хора, загубени вече хора от близкото минало и акцентът ми беше търсене на тези три поколения, в моя род, в моята фамилия, три поколения емигранти“, споделя за романа си Васил Славов.
„Строфи на кръвта“ е драматична, болезнена, написана с дълбок психологизъм творба, която няма да остави безпристрастен читателя.
Стихосбирката „Ахав“ излезе на книжния пазар само преди дни. Според литературния критик Никола Иванов стихосбирката е „…Поредното потвърждение, че стиховете на Васил Славов са сред най-доброто, сътворено в българската национална лирика през последните десетилетия. Той е дълбок и драматичен поет, който и в тази книга се интересува от най-сложните екзистенциални, философски и метафизически въпроси на Битието, включително за Смъртта и Смисъла. Каквато и тема да го занимава, В.Славов търси същността. Като мото към стихотворенията си използва стихове и мисли на творци като Къмингс, Мелвил, Борис Христов, Сеферис, Хенри Милър, Константин Павлов, Христо Фотев, Конрад, Фокнър, Керуак, Вутимски, Елиът, Дилан Томас… Класическият му и свободен стих са модерни и безупречни.“
Според Васил Славов: „Ахав“ е метафора за търсенията и преследванията ни, за преборванията и загубите, през които всички ние преминахме и преминаваме, за да останем накрая – умити в сълзите на залезите на тези прекосени океани – на една килната палуба, осъзнали невидностите на сънищата и уязвимостта на мечтанията си“.
В края на срещата почитателите на творчеството на писателя ще могат да получат автограф и да споделят свои мисли за новите му книги.
