Министерството на образованието с предложения за реформа – природоматематическите гимназии да станат специализирани училища. Това ще даде възможност на учениците, приети в тях след 4 клас, да продължат обучение до завършването на съответната гимназия. Обсъжда се профилираната подготовка да не е толкова амбициозна.
В България в гимназиален етап учениците изучават повече чужди езици, отколкото математика и природни науки, установяват от образователното министерство. Едва първокласник, детето на Пламен Янков проявява интерес към различни предмети.
„Когато праяви интерес, му давам допълнителни неща, с които да видя как се справя и какво му е нужно”, сподели бащата.
Професиите на бъдещето изискват повече и по-комплексни умения. А реформите целят именно това – да намалят специализацията и да разширят основата на знания.
„В момента имаме 9 профила, между които избират учениците. Хибридните профили ще позволят съчетание между тях. По-голямата част от децата не приключват само с училищно образование, продължават и завършват висше образование. Затова трябва да дадем по-широка основа”, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
За идеята математическите и природо-математическите гимназии да станат специализирани училища се говори в НПМГ от поне година.
„Една от ползите е, че ще има по-широка автономия по отношение на учебните планове, където ние можем да заложим тези приоритетни направления. Освен това ще можем да правим подбор на децата като включваме не само НВО, а и други компоненти. И аз като директор мога да кажа, че това е изключително важно”, твърди Ивайло Ушагелов, директор на НПМГ.
Ако бъдат приети, предстои предложенията да залегнат в Закона за предучилищното и училищното образование. /NOVA
