Манастирът „Рождество Богородично“ се намира на 5 км северно от град Ямбол и на 1 км от село Кабиле. Малък, уютен, потънал в зеленина сред полето – той е като оазис, място за утеха на всеки, който търси Бога.
През късната античност (IV – V век) Кабиле е бил голям религиозен център. По времето на император Св. Константин Велики (IV век) на това място възниква голям манастир. Към него има аязмо и царица Елена пращала хора да й носят от Светата вода. Като женски манастир обителта просъществувала до падането на България под турско робство. Свети Патриарх Евтимий минал през Светата обител на път към своето заточение в Бачковския манастир.
По-късно турците търсили тук заровено имане и като не открили нищо, изгорили манастира, а извора – заровили. Векове наред на това място царяла разруха и запустение.
Но споменът за Светата вода се предавал през поколенията и останал жив. През 1898 г. Стоян Ганев от с. Извор /днес с. Кабиле/, докато си почивал на нивата, задрямал и насън му се явила облечена в черно жена, която му посочила мястото на извора. Започнал да копае и водата бликнала. Иван Бонев от същото село случайно минавал оттам. От известно време имал треска и болки в очите. Поискал да пие от Светата вода и станало чудо: веднага почувствал облекчение и оздравял. Оттогава изворчето, наречено аязмо, се посещава от много хора, страдащи от различни болести. Стоян Ганев 3 години се грижил за чистотата на извора. Завистливи и злобни хора започнали да хвърлят камъни, пръст и тръни в него. Човекът се ядосал и заровил извора. В същото време пред очите му припаднала мъгла и той ослепял.
За цели 17 години изворът потънал в забвение. По Божията милост през 1928 г. Мария Маринова от Сливен имала следното съновидение: от прага на една църква се появила жена в черно облекло. Приближила се до Мария, вгледала се в очите й и казала: „Бабо Марийо, ти ще откриеш и отвориш едно аязмо. То ще бъде много целително. Всички болести на страдащи хора ще се лекуват.“ Завела насън баба Мария на самото място и казала, че тук съществувало аязмо преди хиляда години. „Стани, иди и го открий. То е дадено на твоите ръце. Ти си избрана за тази работа. Ти си записана в Божията книга. На тебе никой нищо няма да ти стори.“
В продължение на 3 години пред очите на тази избрана старица минават много видения. В деня на тръгването на баба Мария се явяват две жени, които я подканили да тръгне с тях. В същия ден тя отива на мястото и открива аязмото. Това става през 1919 г. На помощ на баба Мария идва синът на Стоян Ганев – Ради. Към края на същата година от аязмото открадват икони и за да не се получи като първия път, дядо Стоян със сина си Ради решават да направят стаичка за живеене.
Преди смъртта си собственикът Стоян Ганев подарява нивата си за строеж на манастир. /standartnews.com
