Според Православната църква на Симеоновден започва църковната нова година, както и новия земеделския сезон.
Симеон отшелник е известен с много нарицателни като: Симеон Стълпник (тъй като изградил висок стълб-кула, в която живял далеч от хорската суета), Симеон Орач, заради началото на есенната оран и сеитба или летен Симеоновден.
Роден в Мала Азия през 357 г., още на 18 годишна възраст постъпил в манастир и се отдал на пост и молитва. Починал в дълбока старост в малката килия на върха на кулата. Мощите му са положени в храм, построен в негова чест, които и до днес носят изцеление на хората.
Като покровител на орачите, на Симеоновден рано сутрин се замесват обредни пити и част от ритуалния хляб се дава и на добитъка. Коли се петле за курбан и се носят на нивата. Останала храна не се връща в дома, а се заравя в земята.
На Симеон Стълпник традицията повелява: на този ден не се взема нищо назаем, не се изнася нищо от дома, за да не излезе плодородието, не се пали огън (за да не пламнат нивята), не се преде, не се пере.
От Симеоновден може вече да се берат орехи.
И днес се внимава, който ще влезе в дома – ако полазникът е богат, очаква ни благополучие през годината.
Има и зимен Симеоновден, който се чества на 3-ти февруари.
На този ден именици са: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана.
