През 1949г. дървото е обявено за защитен обект с постановление на МС
Смята се, че Старият бряст е на възраст около 1100 години и е едно от най-старите дървета в България.
Обиколката на ствола при корена му е е над 5,65 м, а височината – 10 м.
То е от вида полски бряст (Ulmus carpinifolia) – широколистно листопадно дърво с добре развита коренова система. То е един от типичните представители на Великата българска гора, която се е простирала от Родопите до Черно море.
Място за срещи и празници на поколения наред, гордост от богатата история на града, част от герба на община Сливен – това са само няколко от причините, които правят Стария бряст едно от най-почитаните дървета в Града на 100-те войводи. „Не се знае дали точно тук поробителят преди векове не е бесил дедите юнаци, хората от града обичат този „препатил мъдрец“ и го поддържат“, казва приживе за сливенския бряст поетът Дамян Дамянов, който също е роден в Сливен.
През 2014 г. е обявено за Европейско дърво на годината, а община Сливен предлага на Българския туристически съюз да го включи в списъка на стоте национални туристически обекта. На Стария бряст са посветени песни и стихове, валидирана е пощенска марка с изображение на вековното дърво, а през 2018 г. БНБ пусна и възпоминателна монета „Старият бряст в Сливен“.
Проблемът е, че Старият бряст умира.
Години наред общинските власти, специалисти от страната и чужбина търсят най-добрата възможност, за да запазят живо дървото. Процесът на промяна и съхнене на дървото започва преди около 10 години, но става видим едва през 2014 г., казват експертите от фирма „Фортис Визио“, които се грижат за здравословното състояние на дървото. Шансът за оцеляване на бряста е минимален, трябва да стане чудо, казва специалистът на фирмата Рашид Рашид. Причината за състоянието на вековното дърво е холандската болест трахиомикоза, която спира движението на водата в стъблото и то изсъхва.
За бряста сега се грижат както от Лесотехническия университет, така и немски специалисти. „Обезпокоен съм за състоянието на дървото, то е много важно за нашия град. Само през последните 2 години сме инвестирали в него над 20 000 лева“, казва кметът на общината Стефан Радев. Средствата са използвани за укрепване на дебелите клони, за купуване на система, която следи и измерва състоянието му, за обработване на кухините на дървото и за препарати за растителна защита.
Сърцевината на Стария бряст обаче вече я няма, останала е само обвивката му. Дървото е оградено с предупредителна лента, за да предпази минувачите от падане на отчупени клони.
Възможностите пред общината и обществените организации са да засадят фиданки от старото дърво или да съхранят Стария бряст като паметник. „Ако зависеше от мен, бих използвал и двете възможности“, казва Рашид от „Фортис Визио“. От сливенската фондация „Старият бряст“ обявиха, че са готови да предоставят фиданка, отгледана от семе на дървото, която да го наследи. Желанието на хората е да се създаде в бъдеще алея в града, наречена „Поколението на Стария бряст“. /capital.bg
