Болниците в Сливен и Ямбол се сдобиха с незавидна слава наскоро. Първо в началото на юли всички в България научиха, че състоянието на многопрофилната областна болница „Св. Пантелеймон“ в Ямбол е наистина тежко. Докато защитаваше причините за вдигането на акциза на бездимните изделия, Волен Сидеров обяви, че тези пари ще се дадат за децата с увреждания и за построяване на нова болница в Ямбол.
През август пък 33-годишна жена почина в сливенската болница след раждане и близките й обвиниха медиците за това.
Двата града наистина имат проблем със здравните си заведения и той не е от вчера. Сагата със строежа на нова клиника в Ямбол например е от 39 години и спокойно може да бъде символ на политиката на държавата в здравния сектор – първа копка е правена три пъти, строежът е спиран два пъти, а болницата е разположена в 17 сгради, които са на възраст над един век. И двете болници са държавни, с миноритарно общинско участие.
„Сливен имат 1 покрив, ние имаме 17 покрива за ремонт, в сливенската болница плащат 25 хил. лв. за отопление, ние плащаме 75 хил. лв., ние имаме 136 бойлера и над 1000 юнги за топлене на вода, те нямат нито един, защото имат слънчеви батерии“, казва с тъга д-р Панайот Диманов, изпълнителен директор на ямболската болница. Той допълва, че в момента конкуренцията в случая е в полза на сливенската болница – тя е по-голяма, ремонтирана, има почти двойно повече легла и нова апаратура. И се надява скоро строежът на новата болница да започне за трети път.
Това съревнование обаче е
не към върха, а към дъното
Двете болници за съжаление имат много общо. Първо, и двете работят в силно конкурентна среда – в Ямбол има още две частни болници, в Сливен – четири частни и една държавна – Военна болница. В опит да задържат персонала си над 60% от приходите им отиват за заплати.
Това не би било проблем, ако не беше второто общо – че са пристан за пациенти, които другите болници не приемат. През спешното отделение на сливенската държавна многопрофилна болница „Д-р Иван Селимински“ всеки ден преминават минимум 60 души, като между 10 и 15 от тях са пациенти без здравни осигуровки. Загубата за клиниките от тяхното лечение е 150 хил. лв. за миналата година. В Ямбол загубата от лечение на пациенти без осигуровки е в същия размер – 150 хил. лв.
В същото време клиниките нямат нито един върнат пациент и се явяват нещо като малкия „Пирогов“ на областта, казва д-р Васислав Петров, изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, Сливен. В сливенската клиника, която е с 500 легла и 830 души персонал, през миналата година са преминали общо 25 хил. пациенти, а в Ямбол – 14500.
Двете клиники страдат еднакво от лимитите на здравната каса за прием на пациенти. През миналата година в Сливен са лекувани пациенти за сумата от 416 хил. лв., които здравната каса е отказала да плати, в Ямбол сумата е 150 хил. лв.
Двете имат и едно положително общо качество: и двете болници имат специализанти. В Сливен например работят 54 млади лекари. Колко от тях ще останат след това ще бъде мерило за бъдещето на двата града.
Д-р Васислав Петров, МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
Можем да продължим така съвсем кратко време
Имаме колеги, по-скоро лекарите работят на две места – в болничната и доболничната помощ, почти нямаме лекари или са единици, които дават дежурства и към други лечебни заведения. При сестрите това е малко по-чест случай – работят на две места, знам за това, но това са възможностите на болницата в момента.
При нас се задържат благодарение на това, че екипите са добри, има достатъчно лекари по всички специалности, те си помагат един на друг и отговорността се разпределя върху целия екип, което улеснява много лекарите в тяхната работа. Няма го напрежението като в по-малки частни болници, където има един или двама лекари по специалността и де факто цялата отговорност пада върху тях. Намаляваме просрочените задължения, за пет години паднаха с 1 млн. лв.
Ние работим основно с най-разпространените пътеки, които не са с високи цени, но това, че имаме всички специалности, води хората при нас. През тази година бяха увеличени цените на някои клинични пътеки, но ние не го усещаме, защото лимитите за прием съществуват. Смятам, че трябва да се помисли за тяхната отмяна. Те бяха въведени, за да се контролират разходите на касата от свръххоспитализации.
От години се повтаря, че областните болници са гръбнак на здравеопазването в България, че приемат всички неосигурени и най-тежките случаи, че не връщат линейки, но средствата за лечение с лимитите не стигат, за да се поддържа структурата, и трупаме загуби. При нас за две години има само един избор на екип. Свихме всички възможни разходи, миналата година инвестициите, които сме направили за ремонти и нова апаратура, са само 200 хил. лв. Така можем да продължим съвсем кратко време.
Сега болницата изглежда прекрасно, но всяка година трябва да се ремонтира поне едно отделение
Д-р Панайот Грудев Диманов, МБАЛ „Св. Пантелеймон“
При нас доплащане не съществува
Нашата болница е една от първите в България след Освобождението от турско робство, тя е открита 1879 г., вече е на 139 години. Разположена е на 32 декара, в 17 сгради, с 29 отделения и 269 легла
Ние нямаме просрочени задължения към доставчиците си, но процесът на задържане на кадри е труден заради условията на работа, натовареността, която става по-голяма.
За мен здравно осигурен гражданин на България не трябва да доплаща за лечение и при нас доплащането не съществува.
Цял роман е историята с новата болница – бях на първата й копка на 7 април 1979 г., тогава започнах работа. Моя мечта е Ямбол да има най-после едно болнично лечебно заведение, което да отговаря на изискванията, да удовлетвори нашите пациенти и съграждани на областта, които го заслужават. Най-малкият аргумент е, че по този начин ще намалеят и разходите ни. Всеки ден даваме около 2000 лв. за прозорци, врати, брави, контакти, нагреватели, течове по покриви. Легловата база не може да отговори на новите изисквания, ние не можем да бъдем конкурентни въпреки нашето старание.
Три пъти е започван и три пъти спиран строежът. Крайната цена по строежа ще бъде 12.4 млн. лв. Много бихме искали да преструктурираме клиниката, но в момента това е невъзможно – имаме например три вътрешни отделения, а би било чудесно да бъде едно, на един етаж. /capital.bg
