close
България

„Тихият убиец“: какво трябва да знаете за горещите вълни

jega-simptomi-pregrqvane-kuche

С глобалното затопляне горещите вълни стават все по-горещи и по-силни, което прави това, което лекарите наричат „тихият убиец“, още по-опасно. Колко трябва да се притесняваме от жегата и как можем да се предпазим от климатичните промени?

Колко хора умират от жега?

Горещото време убива около половин милион души всяка година. Средният годишен брой на смъртните случаи е по-голям от този в резултат на войни или тероризъм, но по-малък от този в резултат на автомобилни катастрофи или замърсяване на въздуха.

Въпреки това, жегата рядко се посочва като причина за смърт. Това се дължи на факта, че екстремните температури са предимно косвени убийци. Повечето жертви на жегата умират преждевременно от заболявания – като сърдечни, белодробни и бъбречни – които се влошават при топло време.

Как горещите вълни вредят на здравето?

Високите температури стресират човешкото тяло. Когато дните са прекалено горещи, за да функционираме нормално, а нощите не са достатъчно прохладни, за да се възстановим, сърцето и бъбреците работят на прекалено високи обороти, за да поддържат тялото хладно.

Високите температури имат и вторични ефекти върху здравето. Горещите вълни водят до повече инциденти, по-замърсен въздух, по-големи горски пожари и по-чести прекъсвания на електрозахранването, което може да увеличи натоварването върху здравните системи.

Кои са най-застрашените от екстремните жеги?

Хората, които са принудени да прекарват време на открито при жега – строители, земеделски производители, бездомни – са най-податливи на топлинен удар и последваща топлинна изтощение.

Но възрастните хора, и особено тези с подлежащи заболявания, съставляват по-голямата част от смъртните случаи, свързани с топлината. Жените са по-податливи на смърт от причини, свързани с топлината, отколкото мъжете. По-бедните хора – които по-рядко разполагат с климатик, добре изолирани домове или достъп до зелени площи – също са изложени на по-голям риск.

Защо влажността прави топлината по-непоносима?

Потта е най-добрата защита на тялото срещу топлината, като понижава вътрешната температура при изпаряване. Но когато влажността е висока, а въздухът е горещ и лепкав, тялото се бори да се охлади, защото потта се залепва за кожата. Ефектът, който това оказва върху усещаната температура, може да бъде няколко градуса по Целзий, което е достатъчно, за да направи разликата между живота и смъртта.

Защо горещите вълни стават все по-горещи?

Повече от век замърсяване от изкопаеми горива е наситило атмосферата, задържайки слънчевата светлина и затопляйки цялата планета. Средните глобални температури са се повишили с около 1,3 °C отпреди индустриалната епоха, а температурите на сушата – дори повече, което е повишило базовото ниво и е направило екстремните температури много по-чести.

Има и някои доказателства, че климатичните промени влошават горещите вълни, като отслабват струйния поток. Учените смятат, че това увеличава появата на топлинни куполи – области с високо налягане и топлина, които остават над даден регион в продължение на дни или дори седмици.

Как можем да се адаптираме към горещите вълни?

Намаляването на замърсяването от изкопаеми горива е най-голямата стъпка, която може да се предприеме, за да се спре затоплянето на горещите вълни, заедно с опазването на горите и влажните зони, които абсорбират въглероден диоксид от атмосферата.

Градските архитекти призовават за препроектиране на градовете, така че да има по-малко бетон и автомобили и повече паркове и вода. Това може да неутрализира ефекта на градските топлинни острови, който прави градовете по-горещи от околните селски райони.

Сградите с климатизация или пасивно охлаждане също могат да намалят броя на смъртните случаи, както и добре функциониращите системи за здравеопазване и бързото предупреждение при извънредни ситуации.

Как да се предпазим от жегата?

Най-простият съвет е да стоите настрана от жегата: избягвайте да излизате навън по време на най-горещите часове на деня и стойте на сянка, ако се налага. За да поддържате дома си хладен, затваряйте прозорците през деня и ги отваряйте след залез слънце, когато температурите навън паднат под тези вътре. Покрийте прозорците с щори или завеси, за да блокирате пряката слънчева светлина.

Лекарите препоръчват също да пиете често вода, да носите широки дрехи и да проверявате уязвимите хора в общността си. /БГНЕС