Високата концентрация на изключително стари хора се среща… в места с най-високи нива на бедност.
В статия, озаглавена „Регистрите за супервековна и забележителна възраст показват закономерности, свидетелстващи за грешки в деловодството и пенсионни измами“, д-р Саул Нюман съобщава, че високата концентрация на изключително стари хора се среща, което е странно, в места с най-високи нива на бедност – предвестник на най-лошото здраве – и без актове за раждане. В САЩ броят на свръхвъзрастните хора е намалял с между 69% и 82% в зависимост от щата.
За всички, които харчат цяло състояние за жасминов чай, спазвайки диетата на Окинава, изследването на Нюман също така оспорва идеята за „сините зони“, посочвайки високия процент грешки и измами в тези митични, възхитителни райони с висока концентрация на столетници. През 2010 г. повече от 230 000 японски столетници се оказаха изчезнали, въображаеми, или мъртви; в Гърция 72 % от столетниците, отчетени при преброяването през 2012 г., се оказаха мъртви („или, в зависимост от гледната точка, извършващи пенсионни измами“).
Но все пак ще живеем по-дълго от нашите баби и дядовци, нали? По този въпрос: може би достигаме пика на дълголетието. Нови изследвания, анализиращи международни демографски данни, показват, че „хипотезата за ограничената продължителност на живота“ (според която се приближаваме до горната граница на човешката продължителност на живота) може да е вярна. Очевидно е, че „няма доказателства в подкрепа на предположението, че повечето новородени днес ще доживеят до 100 години“. „Предполагаме, че колкото живеем сега, толкова и ще живеем в бъдеще“, каза ръководителят на изследването С. Джей Олшански пред „Ню Йорк Таймс“.
На пръв поглед това изглежда разочароващо, особено когато се оказва, че май свръхстарите вероятно не са толкова стари, колкото се смяташе досега.
Приемането на факта, че нито един биохакер няма да ни направи безсмъртни, може да ни помогне да се съсредоточим върху това как да подобрим ограничения си живот, като се справим с истинските си проблеми. В това число и този, който най-вероятно ще съкрати продължителността на живота ни: климатът. Дори и от чисто егоистична гледна точка, защо искате да доживеете до 120 години, затворени в сервизните помещения на бункера на милиардера, обяснявайки на оцелялото си правнуче какво е птица, докато споделяте семейната дажба от каша със сушени червеи? И ако вие сте въпросният милиардер, каква е привлекателността на това да живеете вечно на една умираща планета? Трябва да направим нещо по въпроса.
Това може да ни помогне да се съсредоточим върху качеството, а не върху количеството – нещо, с което се борим. Нови изследвания в Обединеното кралство показват, че днешните хора на възраст между 50 и 70 години са изложени на по-голям риск от хронични заболявания и инвалидност в сравнение с техните предшественици, като се увеличават случаите на рак, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. Това е поразително, като се има предвид целият напредък на медицината в следвоенния период. „Тези тревожни тенденции могат да доведат до това, че по-младите поколения ще прекарат повече години в лошо здравословно състояние и ще живеят с увреждания“, обясни Лаура Химено, ръководител на изследването.
Освен това проучване от миналата година съобщи, че всеки пети възрастен над 65 години в Англия се чувства самотен – състояние, което често води до влошаване на физическото и психическото здраве. При застаряващо и атомизирано население тази година се очаква 68 000 души да умрат от смразяващата „епидемия на самотната смърт“ в Япония.
Ние не искаме да умираме, но сме позволили светът ни да се превърне в място, където остаряването е непривлекателна, дори плашеща перспектива. Може би ще се справим по-добре, ако насочим енергията си към това всеки да бъде тук, живеейки добре, а не за (ужасно) дълго време? /БГНЕС
