Граждани и родственици на ямболския учител, поет и революционер Ради Иванов Колесов /26 ноември 1837 г. – 29 юни 1862 г./ почетоха паметта му на неговия гроб в църквата „Света Троица“. Днес се навършват 159 години от смъртта на възрожденския будител.
На днешния ден се навършват 145 години от гибелта на революционерите Георги Дражев и Жеко Андреев, участници в Априлското въстание. Дражев е председател на Ямболския революционен комитет, Жеко Андреев е знаменосец на ямболската чета.
Техните другари Атанас Кратунов и Захари Величков са обесени в Одрин на 28 юни.
Антон Шиков, председател на Общински съвет – Ямбол, поднесе венец от името на кмета на община Ямбол Валентин Ревански и от Общинския съвет, родственик на Ради Колесов. „Всяка година се събираме тук, за да почитаме учител. Рядко, за съжаление, в наши дни се случват тези неща. Хората забравят, че всичко е започнало от просвещението, без него нямаше да има нито Левски, нито Ботев. Започва от Паисий, който, написвайки неговата „История“, пробудил в главите на българите мисълта, че те са отделен народ с минало и трябва да имат бъдеще… За мен днешната сбирка символизира почитта към образованието и към даскалите, които са възродили България. Да, после е имало борци за свобода, но всичко започва с образованието. Да отдадем почит към учителите,“ сподели Антон Шиков.
Жечка Ганкова, председател на Инициативен комитет „Наследници на рода Чапърови“, каза, че името на Ради Колесов е отбелязано на няколко места в България, но по-важно е хората да почувстват в сърцата си значимостта на тази дата: „На 29 юни преди 159 години каргонлии се стичат до дома на Ради Колесов и до неговия гроб, за да го изпратят в последния му ден. На това място произнася слово неговият ученик Злати Паламидов, което развълнува всички присъстващи… Ради Колесов можем да го наредим до националните герои. Затова бихме желали той да бъде почитан всяка година на общоградски събирания, както се честват националните герои. Не трябва да забравяме, че на днешния ден – 29 юни 1876 година, са обесени революционерите Георги Дражев и Жеко Андреев на различни места до Каргонския мост. Не трябва да забравяме и другите – Атанас Кратунов и Захари Величков, обесени на 28 юни 1876 година в Одрин.“
Фамилията на Ради Колесов е Чапъров. Колесов е псевдоним от занаята на баща му – колар, който майсторил „колеса“ за каруци. Неговият жизнен път е кратък – само 25 години, но колелото на живота му се движи на бързи обороти и той постига много за кратко време. Учи в „Даскалоливницата” в град Елена, където се запознава с Георги Раковски, включва се като писар и касиер на формиращата се чета на Капитан Дядо Никола.
В резултат на избухналото и провалено въстание Ради Колесов е заловен и хвърлен в затворническа килия, където изяжда списъка с имената на всички участници, за да не попаднат те в ръцете на османците. Прекарва 2 години и 7 месеца в търновския затвор, където се разболява от туберкулоза. Колесов не престава да се занимава с книжовна дейност – превежда от руски „Повест на Гнерих Айсенфелский”, издадена през 1859 година. В затвора той започва да превежда популярен превод на биографията на Александър Македонски.
През 1859 година богати българи събират пари и 21-годишният Колесов е освободен. Поканен е за учител в училището при черквата „Св. Георги”, където преподава от 1860 до смъртта си през 1862 година. Славата на класното училище, в което преподава с Добри Чинтулов, който по това време също е учител в Ямбол, привлича нови ученици.
Завладени от идеите на Раковски, Колесов и Чинтулов обединяват ямболци срещу домогванията на фанариотите и градът се включва активно в борбата за църковно-национална независимост срещу Цариградската патриаршия. Първите резултати са, че свещениците в Ямбол и околните села започват да служат на български език.
Колесов завършва превода на биографията на Александър Македонски и на книжка с вечен календар, които издава през 1861 година в Цариград. Най-ценното негово съчинение – песнопойката „Гуслица”, представлявала малка антология, съдържаща любовни, народни и училищни песни и стихотворения и е отпечатана през 1862 година в Цариград, но за съжаление нито един екземпляр не е запазен.
В една от стаите на метоха при църквата „Св. Георги” през 1862 година той дава идеята за създаването на първото в Ямбол „Благодетелно българско читалище”, което да послужи и за прикритие на революционен комитет.
В началото на 1862 година годеницата му Донка Ташкова се разболява и умира. В средата на юни същата година Колесов научава, че Хаджиставревата буна в Северна България, в която е смятал да включи и ямболци, се е провалила. Потресен от тази вест, Колесов получава кръвоизлив от туберкулозата. В същото време до ямболският каймакамин идва нареждане за незабавното арестуване на учителя, но неговият благодетел хаджи Васил Драгоев успява да издейства от властите отлагане на ареста до оздравяването му.
На 29 юни 25-годишният революционер и просветител, учител, преводач, поет и народен будител Ради Иванов Колесов умира.
