На днешния ден от 2005 година насам страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая.
Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка за първи път се обсъжда на Международния социален форум, който се провежда през 2004 година в Мумбай, Индия, информира Дарик. Година след това въпросът отново се повдига от Центъра за Образование и Общуване на ежегодната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая.
Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел – популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“, а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.
Най-широка популярност и признание на инициативата има в Индия и Шри Ланка, където се организират специални събития за отбелязване на деня. Другите държави, в които се празнува, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания. В различните страни чаят се консумира по-различно, отколкото ние в България сме свикнали.
Ето и любопитни факти за чая:
Англичаните са на първо място по пиене на чай на глава от населението – над 4 кг годишно. Чаят е популярен в Европа единствено в източната й част, във Великобритания и Ирландия.
Индия е най-голямата чаена държава в света. Тя дава една трета от световния добив на чай. Чашата чай е символ на индийското гостоприемство. В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се добавят и различни подправки като джинджифил, канела или карамфил.
Основният конкурент на Индия по производство на чай е Шри Ланка, където чаят се пие с ароматизиране – той често има дъх на шоколад, на манго, на вишни, малини или ягоди. В Централна Азия се пие предимно силен зелен чай без да се добавя захар.
В Тибет добавят мляко от тибетски як, сол, масло и дори запържено брашно.
В Бирма правят салата от листата на чаеното дърво.
Най-странен е начинът на приготвяне на чаените листа е в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина.
В Япония чаената церемония е традиция. Всяка десета млада японка е обучена да сътвори сама цяла чаена церемония. Обучението трае 3 години и момичето получава различни майсторски степени. За да получи званието „Велик майстор“, обучението му трябва да започне, когато е на 6 години
В Русия за сваряването на чая се използват специални самовари, които присъстват във всеки дом. Към готовата напитка добавят мед, плодово сладко или захар.
