– Как изглеждаш?
– Виждал ли си Анджелина Джоли?
– Да…!?
– Е немаме нищо общо…
– Иване, защо сваляш тапетите? Ремонт ли ще правиш?
– Напускам те, Недо. Просто си прибирам моите неща…
След 50, животът е само изненади. Кихнеш и не знаеш кой прешлен на къде ще тръгне.
Отивам при близкия дюнерджия, гледам как месото се върти на шиша, дочувам го как цвърчи тихичко… Дюнерджията вади електрическата резачка и почва да кълца месото. Устата ми се пълни със слюнка… Предполагам, същото изпитват и веганите, когато гледат как някой коси тревата.
Ако от горещината телата се разширяват, то значи аз не съм дебела, а съм се разгорещила.
– Скъпа, печеля добре, мога да издържам още една жена. Ти какво ще кажеш по въпроса.
– Чакай тогава да се обадя на мама, да дойде…
– Ти можеш ли да смяташ?
– Не, затова станах доктор.
– Пощата знаете ли я?
– Не…
– А, така! Като стигнете пощата… вдясно!
Ако човек бъде ухапан от върколак, става върколак. По тая логика имам чувството, че адски много хора са нагризани от овца.
– Скъпа, защо рушиш миналото, без да си изградила бъдещето, престъпвайки всички алтернативни и илюзорни възможности, и правейки се на независим експерт по термоядрена физика, манипулирайки…
– А бе, не съм ти пипала ракията, бе!
В клас:
– Кирчо, можеш ли да назовеш нос на брега на Черно море?
– Еми… не!
– Браво, сядай – шестица!
Събуждам се от шепота на малката:
– „Мамо!“
Мълча… По-силно:
– „Маамоо!“
Мълча…
И изведнъж силно на ухото ми:
– „МАМО!“
– Какво?
– „Аз се събудих, ти поспи, още е рано!“
Една жена в магазина:
– Може ли на гърба Ви да премеря тази тениска и Вие сте като мъжа ми?
– Толкова готин?
– Не, толкова дебел!
– Мило, имам добра и лоша новина!
– Кажи първо добрата!
– Ще ставам татко.
– Ама, аз не съм бременна.
– Е, това е лошата…
Мразя да ми нарушават навиците! Особено този, който придобих през карантината – да не ходя на работа!
– Помня, че пихме мастика, после ракия, след това бира, но не помня дали сме пили шотове?!?
– Ако не помниш дали сме пили шотове, значи сме пили!
