– Киро, пак си пил!
– Не съм, ма.
– Кажи леблебия.
– Добре де, пил съм.
– Залагам главата си, че съм прав!
– Аз пък залагам портфейла си.
– Но той е празен.
– Значи, залагаме по равно!!!
Две стюардеси изпуснали служебния бус и за да не закъснеят излезли на шосето да пътуват на стоп. Дълго махали, но никой не спирал. Най-накрая спрял един мъж, показал си главата през прозореца и извикал:
– Бреййй, откога и на вас ви сложиха униформи, бе?
Блондинка си седяла на пейка в парка и си блеела, препичайки се на слънце. По едно време чула странен къркорещ звук в главата си.
– А!? – уплашено промълвила блондинката.
– Какъв е този шум? Има ли някой там в главата ми?
– Има! – промълвил някой.
– И кой си ти?
– Аз съм… червей-мозъкояд.
– И какво правиш в главата ми, ако мога да попитам? – попитала блондинката.
– Ми, какво, какво… Гладувам…
– Как се казва твоята котка?
– През деня или в 5 сутринта?
Когато събуждането сутрин напомня реанимация, значи вече си в отпуск.
Едно време поне два пъти в месеца ходех на работа с удоволствие. След това започнаха да превеждат заплатите по сметка…
Шеф се обажда в офиса на секретарката си и пита:
– Някой тъпанар да се е обаждал?
– Не, шефе! Вие сте първият!
– Гледа ли мача вчера?
– Да, до три сутринта.
– Да но, мачът свърши в дванайсет и половина…
– Ама бирата не!
– Скъпи, студено ми е…
– Само още 5 минути и ти връщам якето!
– Жоре, защо не ядеш? Нали каза, че си гладен като вълк?
– Ти да си виждала вълк да яде спанак, Миме?
– Имаш ли мечти?
– Да, да отслабна!
– Е, защо не отслабнеш тогава?
– Какво е живот без мечти?
Квартирант студент към хазаина:
– Значи, аз вече половин година живея тука и вие чак сега ми съобщавате, че няма вана?!
– Какво му трябва на човек?
– Филийка хляб за черния хайвер и малко нафта за яхтата…
– Ало! Идвай у дома! Мъжът ми е в командировка за една седмица! Ой, извинете! Объркала съм номера!
– Няма проблем! Диктувайте адреса!
