Руска подводница. Механикът и щурманът спорят – кой е по-важен за кораба:
– Седиш и по цял ден чертаеш с молив по картите- с това може да се справи и най-големия тъпак!
– Ами ти? Седиш по цял ден в кабината гледаш машината, тя сама си работи и се мислиш за много умен?
Накрая се хванали на бас по бутилка водка: разменят си местата, и който дойде пръв при другия за съвет – губи!
Седи щурмана в машинното, по едно време тича матрос и докладва:
– Двигателите загряват, какво ще заповядате?
Помислил щурмана, ама му досвидяло да даде водката и:
– Залейте двигателите с вода!
След малко тича матроса и докладва за същия проблем. Щурмана дава отново същите заповеди.
По някое време идва матроса, целия вир вода:
– Край! Двигателите се нагряха до червено!Всеки момент ще блокират!
Няма накъде, взема бутилка с водка щурмана, и отива при механика за помощ. Влиза в кабината, а механика наведен над картата старателно чертае.
– Добре, признавам, че загубих! Двигателите прегряват, а аз не знам какво да правя!
Механикът вдига очи от картата:
– Е как няма да загряват, вече трети ден караме в пустинята…
Раздаде се вик:
– Човек зад борда!
И всички се хванаха за телефоните!
– Хайде да си сменим мъжете!
– Но аз нямам мъж…
– Нищо, вземи моя!
Отива при Марк Зукърбърг малад сътрудник и пита:
– Марк, а истина ли е, че през Вашата мрежа шпионите от цял свят занаят всичко за всеки?
– А кой ти го каза това?
– Баща ми.
– Той не ти е баща.
– Господине, какви хубави деца имате!
– Искате ли малко разсад?!
Свекърва и снаха:
– Що си ударила сина ми, ма?
– Ами, каза ми, че съм дебела!
– И като го удари, к’во? Отслабна ли?!?
Толкова грозно пиша, че понякога ме е страх, да не отключа някое древно проклятие!
Прибира се мъж по-рано от командировка и гледа жена му с любовник. Закопчана с черни белезници, нашийник с шипове на врата, през лицето и кожена маска, а над нея прелюбодеецът с кожен камшик…
Съпругът постоял, постоял пък рекъл кротко:
– Жено, така като гледам, няма смисъл да те бия!
Художничка рисува картина и я носи в галерия за продажба, където я питат:
– Как се казва картината?
– „В Дупница“.
– Аха… А какви са тези голи тела?
– Това са мъжа ми и комшийката.
– А Вие къде сте?
– В Дупница.
Нов началник обикаля работните помещения с асистента си.
– Колко души работят тук? – пита началникът.
– Около 50%.
Като се огледаш в магазина, турски домати, гръцки дини, френски картофи, китайски чесън, излиза, че в България не расте нищо друго освен тикви…
Бивша учителка се качва на автобус.
– Не, недей да ставаш. – настоятелно казва тя на момченцето, което тръгва да се надига от мястото си.
Сцената се повтаря няколко пъти.
– Госпожо – накрая се обажда момченцето – може ли да стана вече? Четири спирки пропуснах.
