ПО ТЕЛЕФОНА:
– Скъпа, да си слагала нещо по-различно в кюфтетата?
– Ами да, това е тайна семейна рецепта!
– Айде разкривах я, че съм в токсикологията и докторите не знаят какво да правят!
Заповядайте в нашия нов магазин „Всичко за спорта.“ Телевизори, дивани, бира, чипс.
– Разрешително за носене на оръжие имате ли?
– Свидетелството за брак, върши ли работа?
– Тате, днес спестих 1 лв., не се качих в автобуса, а бягах след него!
– Утре бягай след таксито, ще спестиш 10!
Детето на японка и българин е странна комбинация: много му се работи, но го мързи да стане.
Мъж, ходещ заедно с жена си по магазините из мола, винаги стига до героичната фраза:
– Остави ме тук! Продължавай сама напред!
Само българин може да слезне до мазето да претака зелето и да се върне след 2 ч. мъртвопиян.
В автобуса девойка говори по телефона:
– Да, ще дойда след около час… Мисля, че най-добре е да ме посрещнете… Как да ме познаете? Аз съм висока, стройна. Облечена съм с черно палто, черна пола, с черни ботуши съм, с черна чанта… Цялата съм в черно. И с черна коса…
В разговора настъпва дълга пауза. Мълчанието се сгъстява и девойката добавя плахо:
– Коса… имам предвид прическа.
Просъница е когато се опитваш да си намериш джинсите в хладилника. Махмурлук е тогава, когато наистина ги намираш там.
– Рамзес, пощальонът донесе папирус.
– Какво пише?
– Око, змия, зъб, хляб, покрив.
– По дяволите! Тъщата ще идва за вечеря!
– Пешо, защо идваш в такъв вид на работа? Вчера, май пак си пил?
– Пих шефе! Ама ако ми плащаше както трябва, щях и да ям!
Днес шофьора на автобуса извика:
– Слагайте маскитеее…
От казармата не бях се чувствал така.
Снаха и свекърва…
– Нещо… роклята ти не стои добре! – казва свекървата в сватбения ден…
– Нищо, следващия път ще стои по-добре! – отвръща снахата…
Български и македонски космонавт правят първи контакт с извънземни:
– Вие какви сте?
– Ние сме българин и македонец…
– Ясно, двама българи сте.
И те така започнаха “Междузвездните войни”…
Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща торба с цимент.
Една баба е на градския пазар. Върви между сергиите и разглежда. Звъни й мобилният телефон. Тя го чува, изважда го от чантата, поглежда го, вижда кой я търси и без да натиска зелената слушалка, си го слага на ухото и казва:
– Иване, аз съм на пазара, кажи.
Телефонът продължава да звъни, тя го сваля от ухото, поглежда го отново и пак го слага на ухото:
– Иване, нали ти казах, че съм на пазара и тук е много шумно, не те чувам, ама ти ако ме чуваш, не ми звъни, скоро ще се прибера.
Телефонът продължава да звъни. Бабата ядосано го слага в чантата, където звъненето продължава, а тя ядосано казва: Казах ти, няма да повтарям!
