Влиза един в кръчма. Присяда до бара и си поръчва питие. На маса до бара сядат двама и той неволно чува разговора им…
Единият:
– Та ти откъде беше, приятел?
– От София!
– Я, и аз съм от София! Келнер, дай по едно пиене!
След малко:
– Като си софиянец, от кой квартал си?
– От „Люлин”!
– Я, и аз съм оттам! Келнер, дай по едно!
След малко:
– Добре, а в кой блок живееш?
– Ами в 501-ви!
– Ей, ама и аз съм от 501-ви! Келнер, дай по едно!
– А в кой вход си?
– В „Г”!
– Не думай, бе! Че и аз съм в този вход! Келнер, по едно!
– А на кой етаж си тогава?
– На 6-ти!
– Ти ме уби, бе! Та и аз съм на 6-ти етаж! Келнер, дай по едно!
– А в кой апартамент живееш?
– В 88-ми!
– Ей, и аз живея в 88-ми апартамент! Келнер, дай по едно!
Тука клиентът се облещил и попитал бармана:
– А бе тия двамата да не са луди?
– Ами… баща и син са, търсят си повод за напиване.
Отидох у комшиите на кафе. Вече трети ден ме гледа накриво… направо ми идва да си тръгна!
– Сутринта така ми се спеше, че си направих едно силно кафе…
– И сега, как е?
– Пак ми се спи, но по-енергично, някак си.
След като в часовете по физическо ще се изучава ръченица, някак си е нелепо в часовете по химия да не се изучава варене на ракия.
– Здравейте! Искам да си купя нещо, но да е без глутен, без захар, без мазнини…
– Имаме салфетки…
Психологът:
— Щом някой толкова Ви дразни, напишете една бележка с неговото име, и след това го смачкайте!
— Разбрах всичко, докторе! А после, кво да правим с бележката?
Клиент си поръчва в кръчмата ракия. Отпива от нея:
– Ох, отървах се!
Това се повторило няколко пъти. На отсрещната маса го наблюдава слисан посетител.
– Случило ли Ви се е нещо, господине?
– Да. Бях при една дама. Съпругът и дойде и да излезем от положение, тя ми даде да изгладя прането. Като приключих ми плати 10 лв. и дойдох да ги изпия и да забравя този ден.
– В бл. 7 ли бяхте?
– Да.
– На 3 етаж?
– Да.
– С-во Иванови?
– Да. Но Вие откъде знаете?
– Това, което ти си изгладил, аз вчера го изпрах!
Влак се движи с висока скорост. Изведнъж излиза от релсите и тръгва през полето. Началникът на влака звъни на машиниста:
– Къде ръгна през полето, бе!? За тебе релси нема ли?
– Има, ама на релсите имаше човек.
– Е, к’во като има човек? Нали сме се разбрали – газиш го и продължаваш…
– Е, газим го, ама тоя тръгна да бега през полето…
Като видя човек с много як таблет или лаптоп, винаги се сещам за детството си: този който имаше най-хубавата топка, той най зле играеше футбол!
На пейката пред входа:
– Сийо ти разбра ли ма, местили края на света за 2043…
– Изроди, ми чи аз няма да го доживея ма!
